Люси Дяковска не успя да сдържи сълзите си по време на емоционално участие в популярен германски подкаст. Певицата разказа за един от най-тежките периоди в живота си – загубата на майка си Росица, след която преживяла толкова силна скръб, че дори временно изгубила способността си да пее.
„След смъртта на майка ми развих проблеми с гласните струни и не можех да пея“, признала Люси. Спомените я разтърсили толкова силно, че тя дълго не успяла да овладее емоциите си. Водещата на подкаста също била видимо развълнувана и внимателно се опитала да я подкрепи, като ѝ дала време да сподели преживяното.
Поводът за гостуването на певицата бил 25-годишнината на момичешката група No Angels, с която Люси се превърна в едно от разпознаваемите лица на германската музикална сцена. По случай юбилея е създадена и документалната поредица „Това сме ние – No Angels“, която проследява възхода на групата, незабравимите ѝ моменти и личните изпитания на участничките.
Разговорът за кариерата, славата и живота зад сцената постепенно върнал Дяковска към болезнените спомени за майка ѝ. Росица Дяковска почина през 2020 г. след тежък инсулт. Тя била уважавана личност в музикалните среди в Плевен – талантлива пианистка, музикален педагог и дългогодишен корепетитор.
Когато състоянието на майка ѝ се влошило, Люси оставила на заден план музикалните и бизнес ангажиментите си в Германия и се върнала в България, за да бъде до нея. Въпреки усилията на лекарите и грижите на дъщеря си Росица не успяла да се възстанови. Загубата оставила дълбока следа в живота на певицата, а проблемите с гласните струни се оказали една от последиците на преживяната скръб. За щастие, състоянието ѝ било временно и тя успяла отново да се върне към музиката.
Но най-болезненото признание на Люси било свързано не само със загубата, а и с отношенията им. Певицата споделила, че до края на живота на майка си така и не получила откритите прояви на обич и признание за професионалните си успехи, от които толкова силно се нуждаела. Росица била изключително взискателна както към музикалното развитие на дъщеря си, така и към личните ѝ решения.
Дори международната слава и многобройните постижения не успели да заменят за Люси онова, което всяко дете очаква от родителя си – одобрение, топлота и признание. Тя намирала обяснение за поведението на майка си в нейното собствено детство. Според певицата Росица също израснала в среда на високи изисквания и сдържани чувства, а самата тя не получила желаното одобрение от своя баща – известния фолклорен композитор и диригент Иван Вълев.
Така зад сълзите на Люси се разкрила една много лична болка – не само мъката по загубената майка, но и неизказаните думи, които двете така и не успели да споделят приживе.
