Известната писателка и сценарист Милена Фучеджиева предизвика бурни реакции с емоционално признание за покойния актьор Стефан Данаилов и съпругата му Мария. В публикация във Фейсбук тя разказва за история, която я преследва от години и която според нея е проява на неуважение както към паметта на баща ѝ, така и към самата нея. Става дума за надгробен знак с името на известния писател Дико Фучеджиев, поставен на Централните софийски гробища без нейното знание и съгласие.
Бащата на Милена – Дико Фучеджиев, е автор на произведенията „Небето на Велека“ и „Реката“ и в продължение на 16 години е бил директор на Народния театър. След смъртта му през 2005 г. дъщеря му изпълнила последното му желание. Тя погребала праха му в семейния гроб в родното му село Граматиково, а преди това разпръснала част от него над река Велека – мястото, към което писателят изпитвал особена привързаност.
Няколко месеца по-късно обаче Милена научила от свои познати, че в Алеята на славата на Централните софийски гробища има място с името на баща ѝ. Първоначално отказала да повярва, тъй като била убедена, че волята му е изпълнена и той почива в Граматиково. Според разказа ѝ впоследствие разбрала, че инициативата е била на Стефан Данаилов, който взел решението без да се свърже с нея. Писателката определя случилото се като сериозно посегателство върху правото ѝ като единствена наследница да бъде информирана за подобни действия.
Фучеджиева отправя критики и към съпругата на актьора Мария Данаилова, като предполага, че тя също е участвала във вземането на решението. Тя дори допуска, че зад поставянето на надгробния знак е стояло желанието на двамата да отдадат почит на своя приятел, но подчертава, че добрите намерения не оправдават действия без съгласието на близките. По думите ѝ баща ѝ вероятно е единственият човек в България с два гроба – истински в Граматиково и символичен в София.
След множеството реакции писателката публикувала и допълнително обяснение. Тя поставя въпроса какви документи са послужили за поставянето на паметния знак и заявява, че не е подписвала документи за подобно място.
Според нея обстоятелствата около създаването му могат да бъдат проверени от журналисти чрез администрацията на Централните гробища. Към момента обаче публично представени документи, които да потвърждават всички нейни твърдения, няма.
Историята има и още една важна подробност. Според публикация с допълнителна информация урната с праха на Дико Фучеджиев е била положена в семейния гроб в Граматиково от неговия братовчед Петко Нанчев. Кметът на селото също е потвърдил, че останките на писателя се намират там. Самата Милена споделя, че не е изключено в София да е поставен само символичен знак, но допуска и възможността част от праха да е била преместена. Тя настоява въпросът да бъде изяснен.
Въпреки огорчението си Фучеджиева прави и едно по-философско признание за паметта и загубата. За нея гробовете и паметниците не са това, което запазва близките хора живи в сърцата ни. „Те живеят в мен и чрез мен. Пръстта не е биография. Аз няма да имам гроб. Баща ми има два. Кой е като него“, пише тя в края на публикацията си.
Разказът предизвика сериозни дискусии, тъй като поставя въпроси за последната воля на починалия, правата на неговите наследници и границите на подобни жестове в името на приятелството. Историята на Милена Фучеджиева тепърва може да получи ново развитие, ако бъдат проверени документите за паметния знак в София.
