Популярният ютубър Любомир Жечев не остана безучастен към решението на депутатите, което през последните дни предизвика множество реакции и коментари в социалните мрежи. Повод за реакцията му стана законопроектът за българския език, внесен от „Възраждане“ и подкрепен на първо четене от Народното събрание. Жечев избра характерния си ироничен стил, за да покаже какво мисли за една от най-обсъжданите части на предложението.
Особено внимание той обърна на текстовете, свързани с изписването на български надписи с латински букви. Именно тази възможност предизвика недоумението му и го накара да реагира с публикация във Facebook. Вместо да навлиза в дълги обяснения, популярният коментатор предпочете да изрази отношението си по начин, който бързо привлече вниманието на последователите му.
„Маняк, верно ли сме приели закон да се пише на шльокавица. Хахахаха, ко става тука, бе?!
П.П. Извинявам се, че се включвам толкова късно“, написа Жечев в социалната мрежа. Коментарът му беше насочен към спорната възможност български думи да бъдат предавани с латински букви, известна разговорно като „шльокавица“.
Припомняме, че на 4 ноември Народното събрание подкрепи на първо четене законопроекта със 153 гласа „за“. Предложението цели да създаде цялостна правна рамка за употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в администрацията, образованието, медиите и електронната комуникация. Сред предвидените мерки са правила за публичните надписи, както и възможност под текстовете на кирилица да се добавя транслитерация на латиница.
Именно тази част от законопроекта се превърна в повод за шеги, критики и различни тълкувания в интернет. Важно е да се отбележи, че предложението все още не е окончателно прието и предстои да премине през второ четене, като текстовете могат да бъдат променени. Законопроектът не забранява личната и неофициалната комуникация на шльокавица. Междувременно реакцията на Любо Жечев се присъедини към поредицата от коментари на популярни личности и потребители, които обсъждат какво всъщност означават новите предложения за употребата на българския език.
