Васил Найденов направи поредица от откровени признания, в които не спести нито самоиронията, нито острите си оценки. Певецът разказа за характера си, емоциите, отношенията си с колегите и разочарованията си от обществените и политическите промени.
„Човекът, който ме познава най-добре, беше леля ми, Бог да я прости. И баба ми. И колегите ми знаят номерата – като съм бесен, млъкват. Като се ядосам, ставам Лили Иванова на куб! Става страшно. Ставам непредвидим – независимо дали пред мен е президент или министър-председател“, споделя Найденов.
Изпълнителят признава и че с годините става все по-емоционален. По думите му напоследък често се разчувства, докато гледа изпълнения на певци в Instagram, понякога чак до ранните часове на сутринта.
Васил Найденов говори и за вярата си, като подчертава, че приема успехите си като нещо, за което получава подкрепа свише. Той е категоричен, че никога не е използвал нечестни средства, за да си проправи път в професията, и се моли да запази способността си да бъде искрен със себе си и с околните.
Певецът не скрива и раздразнението си от опитите неговото поколение и музиката му да бъдат определяни като отминала епоха. Особено го дразни, когато творчеството на хората, израснали по времето на Тодор Живков, автоматично се поставя в категорията „демоде“.
„Кой може да каже какво е „моде“ и какво е „демоде“?“, пита той, критикувайки хората, които според него прибързано раздават оценки.
Найденов коментира и политическите промени в България. Той си спомня надеждите за промяна след идването на СДС и цитира думи на политик от онова време, които са му направили силно впечатление: „Времето е ваше, ама парите са у нас“.
Според певеца най-тревожното в периодите на политически промени е готовността на някои хора да сменят убежденията си според това коя страна изглежда по-удобна в дадения момент.
Особено остро Васил Найденов говори и за пенсиите на артистите. Той припомня, че заради изчезнали документи за трудов стаж много певци и музиканти, работили по времето на социализма, са останали без редовни пенсии. По-късно част от тях получават пожизнени държавни награди от 500 лева месечно.
„Ако разчитахме на пенсиите, дето ни платиха накрая – 500 лв. е смешна сума“, коментира той.
Найденов уточнява, че не повдига темата заради лични финансови затруднения. Според него проблемът е в отношението към хората, които са работили честно, изнасяли са концерти пред хиляди зрители и са допринесли за българската музика, но в един момент са останали без необходимата подкрепа.
Той е категоричен, че не всички артисти могат да бъдат големи звезди като „Щурците“, Лили Иванова, Васил Найденов или ФСБ, но това не означава, че трудът на останалите трябва да бъде забравен.
