София се сбогува с един от най-ярките герои на българския футбол – Борислав Михайлов, който тази сутрин почина на 63 години. Легендарният капитан на националния отбор бе в тежко състояние от края на миналата година, след като преживя сериозен инсулт, и въпреки грижите на семейството и медицинския персонал, не успя да се възстанови. Смъртта му оставя огромна празнота в сърцата на феновете и всички, които познаваха таланта и характера му.
Борислав Михайлов е една от най-емблематичните фигури в историята на българския футбол. С рекордните 102 мача за националния отбор и невероятни умения под рамката на вратата, той се превърна в символ на футболната гордост на България. Неговият принос за историческия успех на родния тим през Световното първенство в Съединените щати през 1994 година, когато България завоюва бронзови медали, остава завинаги в спортната памет на нацията.
В клубната си кариера Михайлов постигна впечатляващи резултати. Трикратен шампион на България и трикратен носител на Купата на страната с Левски, той бе избран за Футболист на годината през 1986 г. Синята фланелка на Левски облича осем сезона, преди да продължи международната си кариера в португалския Беленензеш и френския Мюлуз. В средата на 90-те се завръща в България, за да играе за Ботев за два сезона, а после преминава към английския Рединг. Краят на състезателната му кариера е белязан с кратки периоди в Славия и швейцарския Цюрих, но името му остава синоним на отдаденост и професионализъм.
След приключване на активната си кариера, Михайлов се отдава на управленската страна на футбола. От 2000 година е член на Изпълкома на Българския футболен съюз, а малко след това става първи вицепрезидент. През 2005 година е избран за президент на централата, като остава на поста с кратки прекъсвания до 2023 г. Под негово ръководство българският футбол преживява ключови моменти на развитие и трансформация, а неговата личност и професионализъм продължават да вдъхновяват бъдещите поколения.
Борислав Михайлов ще остане в сърцата на всички фенове като легенда, капитан и символ на истинска футболна отдаденост. Загубата му е огромна за целия спорт, а споменът за него ще продължи да живее в историите, снимките и емоцията на българския футбол.
