Историята на Слави Трифонов, която дълго време звучеше като романтизирана легенда, сега получава потвърждение чрез архивен кадър. На снимката младият студент в Консерваторията, с дълга коса и брада-катинарче, стои зад малка масичка на бул. „Витошка“, продавайки ръчно плетени мартеници. Това са най-трудните години на Слави, когато като момче от Плевен едва свързвал двата края.
Според хората, които го познават от това време, понякога Слави дори нямал пари за храна. Той носел буркани с месо и зеленчуци, приготвени от майка му Здравка в селото, а в първата му година баща му продавал малкото семейни ниви, за да може синът му да продължи образованието си в София. „Това бяха най-трудните пари, които съм приел. Татко ги беше увил в един вестник и ми ги връчи леко скришом, за да не почувствам угризения, че сме продали малкото, което семейството ми има, за да уча аз. Това е за теб, сине. Малко са, знам, ама нямам повече. Ти ще се справиш, знам!“ – спомня си Слави с просълзени очи. Когато се опитал да върне парите, баща му се просълзил и казал: „Не! Това е, което мога да направя за единствения си син. Малко е, знам, но това имам… Съжалявам, че съм толкова беден, сине.“
Единственият шанс на младия студент бил да работи, за да не тежи на семейството си. Така Слави се захваща с търговия, продавайки мартеници на „Витошка“ през февруари и март на импровизирана сергия. „Много бях добър – хиляди мартеници продавах. Хората идваха специално да си купят от мен. Години по-късно, когато вече станах известен, някъде се опитаха да ми се подиграват, че съм бил продавач на мартеници, дори излезе в един глупав жълт вестник статия, в която се гавреха с мен. А аз съм страшно горд с това, никога не съм го криел и не съм се срамувал от миналото си.“
През останалите месеци Слави се местел в подлеза на ЦУМ, където предлагал модните дезодоранти „Импулс“ и чорапогащници, учейки се да се справя с живота и трудностите на големия град. Спомените за тези години са болезнени, но същевременно изпълнени с гордост и решимост – Слави показва, че успехът идва чрез труд, честност и непрестанно упорство, дори когато всичко изглежда изгубено.
