Виктор Калев разказа за един от най-кошмарните моменти в живота си, който днес звучи почти невероятно, но тогава можел да завърши с трагедия. Актьорът и комик си припомни случката по време на рождения си ден, който отпразнува на сцената на Театър „Българска армия“, заобиколен от аплодисменти, цветя и поздравления.
„Паднах в яма с фекалии!“ – с това шокиращо признание Калев върна спомените към времето, когато отбивал военната си служба. Тогава бил едва на 18 години и изпълнявал ролята на командир на взвод. Заедно с войниците трябвало да открият повреда по кабел извън поделението.
Денят бил студен, имало сняг и лед, а докато групата търсела проблема, новобранците постепенно се разпръснали. Калев вървял замислен и разсеян, без да подозира какво го очаква. В един момент кракът му пропаднал и той се озовал в дупка, която се оказала много по-опасна, отколкото изглеждала.
За щастие успял да се задържи с лакти на ръба, така че не паднал изцяло вътре. Скоро обаче разбрал, че се е озовал в септичната яма на поделението. Миризмата и усещането му подсказали, че това не е обикновена шахта.
Вместо веднага да извика за помощ, младият войник започнал да мисли как да се измъкне, без останалите да го видят. Най-големият му страх бил не само от опасността, а и от унижението да бъде хванат в подобна ситуация пред собствените си подчинени.
Положението станало още по-тежко, когато усетил, че шинелът му се напоява и започва да го дърпа надолу. Нямало стабилно дъно, на което да стъпи, а всяко движение правело измъкването по-трудно. За миг си помислил, че може да не излезе жив от ямата.
Калев си спомнил за майка си и си представил какво би преживяла тя, ако научи, че синът ѝ е загинал по такъв начин. Тази мисъл му дала сили да продължи да се бори. Въпреки това се колебаел дали да извика за помощ, защото се страхувал, че новобранците ще го осмиват до края на военната му служба.
В главата му вече се въртели възможните прякори, които можели да му измислят. Когато най-накрая събрал сили да извика, гласът му бил толкова слаб, че едва се чул.
Историята все пак завършила благополучно и Калев успял да се измъкне. Макар днес да разказва случката с чувство за хумор, преживяното очевидно е останало траен спомен от младостта му – момент, в който една разсеяна крачка можела да се превърне в истинска трагедия.
