На 106 години италианката Личия Марли Барони, позната на мнозина като Нона Личия, продължава да се наслаждава на живота и категорично отказва да се откаже от него. Тя привлече вниманието на българската публика с гостуването си при Мира Добрева, където разказа за необикновеното си ежедневие, личните си преживявания и желанието си да продължава да открива света.
Родената на 31 август столетница вече гледа към следващия си рожден ден и не крие, че има още много планове. В Италия тя е добре позната личност, а профилите ѝ в социалните мрежи имат близо 60 000 последователи.
Нона Личия говори открито за малките удоволствия, които правят ежедневието ѝ специално. Тя има свои лични ритуали и не обича някой да ѝ налага как трябва да живее. Не е привърженик на строгите ограничения и предпочита сама да определя ритъма си. За нея най-важното е да запази интереса си към живота и да не се отказва от нещата, които ѝ носят радост.
„Няма други столетници като мен, защото те нямат желание за живот! Това е истината“, казва тя. Нона разказва, че съдбата неведнъж я е изправяла пред тежки изпитания, но винаги е намирала сили да продължи напред и да не позволява на трудностите да я пречупят.
Възрастта не я е накарала да се откаже и от грижата за външния си вид. Тя обича да се гледа в огледалото, да се облича красиво и да се гримира. Използва кремове за лице, посещава фризьор, ходи по магазините и с удоволствие излиза навън. Категорична е, че не се чувства самотна и не възприема себе си като стара жена.
Музиката заема централно място в живота ѝ още от детството. Родителите ѝ също били музиканти, а Нона започнала да пее едва на шестгодишна възраст. По-късно станала професор по музика в консерватория и изградила впечатляваща професионална биография.
До 90-годишна възраст тя прекарвала по осем часа дневно пред пианото. Днес най-много ѝ липсва именно възможността да свири, защото ръцете вече не я слушат така, както преди. Въпреки това музиката продължава да бъде важна част от ежедневието ѝ – тя слуша изпълнения и чете, като не губи интереса си към света.
Денят ѝ обикновено започва около 10 часа с капучино. Гувернантката ѝ помага с част от сутрешните грижи, но Нона запазва възможно най-голяма самостоятелност. Въпреки че се придвижва трудно, тя сама си приготвя храна и се грижи за ежедневните си нужди. Когато времето е хубаво, излиза на терасата, за да се наслади на слънцето, а по-късно я посещава дъщеря ѝ.
Зад усмивката и жаждата ѝ за живот обаче се крият и болезнени спомени. Нона е била омъжена три пъти. Един от браковете ѝ завършил с развод, а другите двама нейни съпрузи починали.
Най-голямата ѝ любов била мъж, който бил с 13 години по-млад от нея. Двамата били щастливи заедно, но той загинал при автомобилна катастрофа. По това време Нона била бременна в осмия месец, а дъщеря им така и не успяла да се запознае с баща си. Това е една от най-тежките загуби в живота ѝ, но тя не позволила на трагедията да отнеме желанието ѝ да продължи напред.
„Думата „никога“ не е в моя речник. Никога не казвам „никога““, споделя италианката.
Любопитството ѝ към света също не е изчезнало с годините. Баща ѝ я научил да шофира още когато била на 14 години, а пътуванията се превърнали в една от големите ѝ страсти. На 90 години посетила Ню Йорк, на 95 – Мексико, а през миналата година била в Брюксел.
Нона признава, че никога не се уморява да пътува и да среща нови хора. За нея възрастта не е причина да престане да бъде любопитна или да се отказва от преживяванията, които правят живота интересен.
„Наслаждавам се на живота. Не ми се умира! Искам да пътувам, да се срещам с нови хора, да посещавам нови места“, казва тя.
А когато я питат какво я прави най-щастлива, отговорът ѝ е изненадващо прост: искрената прегръдка. Според Нона в нея се събират всички чувства на човешкото сърце.
Може би именно това е най-важното послание на италианската столетница. Не необичайните ѝ навици, а желанието да продължава да обича, да пътува, да се среща с хора и да открива нови неща. На 106 години Нона Личия все още гледа напред – и очевидно има още много какво да очаква от живота.
