Марта Вачкова трудно говори за загубата на Михаил Заимов. Актрисата признава, че той е бил един от най-важните хора в живота ѝ и че раздялата с него е оставила болка, която трудно може да бъде описана с думи.
„Мишо Заимов е съдбовна моя среща, той е моята съдбовна любов. Затова раздялата ми с него е много тежка за мен“, споделя Марта Вачкова.
Михаил Заимов, познат като журналист, писател и подводен фотограф, почина през 2026 г. след тежко заболяване. Неговата смърт остави след себе си не само професионално наследство, но и много близки хора, които продължават да говорят за него с обич.
За Марта Вачкова той не е просто човек от професионалните или приятелските ѝ среди. Тя описва връзката им като дълбоко приятелство и обич, доказани през годините.
След смъртта му актрисата признава, че намира утеха именно в срещите с хора, които също са го обичали и познавали. Тя търси компанията им, защото разговорите за Мишо ѝ помагат да запази спомена за него жив.
„Аз искам това – да се срещам с хора, които го обичат така, както аз го обичам и да си разказваме за него“, споделя тя.
Особено силно ѝ действат фотографиите на Заимов и вещите, които са останали след него. Марта разказва, че дори гледката на дрехите му, оставени у дома, предизвиква у нея физическа болка.
„Виждам дрехата му, която виси у тях на закачалката и не е прибрано якенцето му, ризата му, изпитвам физическа болка“, казва актрисата.
Тя разказва и за един от най-трудните моменти след загубата – когато през лятото е спала в неговото легло край морето. Тогава усещането за необратимостта на случилото се е станало още по-силно.
Марта е сред близките приятели на Михаил Заимов, които тази година се събраха на „Аполония“ в Созопол, за да си спомнят за него и да почетат творчеството му. По време на специалната среща „Михаил Заимов In Memoriam“ тя прочете откъс от неговата последна книга. Владимир Пенев също се включи с текст от предстоящото издание.
За актрисата е важно паметта за Мишо да бъде запазена не само от неговите близки, но и заради децата му. Тя иска те да знаят какъв човек и какъв баща са имали.
Марта е благодарна и на съпругата му Силвия, която продължава да работи за това наследството и паметта му да останат живи. Част от тази памет са и фотографиите му, които продължават да намират място в домовете и офисите на хората, които са го познавали и ценили.
„Аз изпитвам огромна любов към него и той към мен – доказана обич, доказано приятелство“, казва Вачкова.
Споменът за Михаил Заимов продължава да обединява неговите приятели и хората, с които е работил. На възпоменателната среща в Созопол те разказват за него като за човек с много интереси, познания и силно любопитство към света.
За Марта Вачкова обаче най-важното остава личната връзка – обичта, приятелството и спомените, които не могат да бъдат заличени от времето.
