Златка Димитрова направи откровено признание за майчинството и страховете, които стават все по-силни с порастването на сина ѝ Миро.
В разговор в „На кафе“ тя разказа за специалната връзка между двамата и за усилията си да бъде не само родител, който поставя правила и граници, но и човекът, пред когото синът ѝ може да говори свободно.
За Златка доверието помежду им е изключително важно.
Тя признава, че с порастването на Миро се появяват и нови притеснения. Детето постепенно започва да се среща с различни хора, характери и модели на поведение, а майката вече не може да контролира всяка ситуация около него.
Именно затова Димитрова се стреми да бъде максимално близо до сина си.
Тя поставя определени граници, но едновременно с това иска Миро да знае, че може да споделя с нея всичко, което му се случва.
По думите ѝ децата, с които той общува, идват от различни семейства и са получили различно възпитание. Затова за нея е важно синът ѝ постепенно да се научи сам да различава кое поведение е правилно и кое не.
„Искам да бъда най-добрият му приятел и да ми казва всичко, да не крие“, призна Златка.
Но зад близката връзка между майка и син стои и един страх, който става все по-силен.
Най-много Златка се притеснява за момента, в който Миро ще стане достатъчно самостоятелен, за да започне да прекарва повече време навън без нея.
Точно тази мисъл я кара да се тревожи.
Тя не иска да гледа негативно на света, но признава, че случващото се около нас няма как да не я кара да мисли за безопасността на детето си.
„Притеснявам се за момента, в който ще излезе на улицата“, сподели тя и допълни, че вижда колко неприятни неща се случват и затова естественият ѝ инстинкт е да го предпази.
За нея обаче защитата на едно дете не означава единствено да бъде постоянно до него.
Много по-важна е основата, която родителите създават у дома.
Според Димитрова именно семейството е мястото, от което започва възпитанието и където детето изгражда представата си за добро, лошо, уважение и отношение към останалите.
Затова, когато Миро става свидетел на лошо поведение от други деца, тя се опитва да разговаря с него и да му обяснява ситуацията.
Златка е категорична, че в много случаи не трябва вината автоматично да се хвърля върху самото дете.
Според нея родителите носят огромна отговорност, защото именно те са първата и най-важна основа в живота му.
С порастването на Миро обаче идва неизбежният момент, когато той ще трябва сам да използва всичко научено вкъщи.
И точно там се крие голямото притеснение на майка му.
Да го подготви за света, но едновременно с това да приеме, че няма да може винаги да бъде непосредствено до него.
Въпреки тези тревоги Златка се старае да прекарва възможно най-много време със семейството си.
Тя разказа и как е преминало лятото ѝ.
Успяла да си „открадне“ немалко дни за плаж, време с близките и игри с малкия до късно вечерта.
Но дори почивката не означава пълно откъсване от професионалните ангажименти.
По думите ѝ работата около нея никога не приключва.
Дните ѝ започват изключително рано – между 5:30 и 6 часа сутринта.
И има един малък сутрешен ритуал, от който не се отказва – кафето.
Около 6 часа тя пие първото си кафе заедно със своята майка.
Освен за семейството и Миро, Димитрова отделя време и на собствен творчески проект – ръчно плетени жилетки.
Любопитното е, че самата тя признава, че не се е научила да плете.
Това обаче не означава, че стои далеч от процеса.
Напротив – Златка активно участва в създаването на моделите, цветовите комбинации и цялостната идея зад изделията.
Тя описва времето, в което измисля различните дизайни, като момент, в който остава насаме със себе си и влага в проекта желание, любов и лична емоция.
Така ежедневието ѝ се движи между няколко важни роли – майка, дъщеря, жена с професионални ангажименти и човек, който продължава да развива собствените си идеи.
Но когато разговорът се връща към Миро, приоритетът ѝ е очевиден.
Колкото повече пораства синът ѝ, толкова повече Златка осъзнава, че постепенно ще трябва да му даде свободата сам да опознава света.
И именно това се оказва едновременно естествена част от порастването и един от най-големите страхове за нея като майка.
Тя иска да го предпази, но и да изгради достатъчно силна връзка помежду им, за да знае Миро, че независимо какво му се случи навън, винаги може да се върне и да говори открито с нея.
В края на разговора Златка отправи и по-широко послание – хората да обръщат повече внимание на малките жестове и нематериалните неща, които лесно остават незабелязани в забързаното ежедневие.
За нея именно тези моменти, времето със семейството и връзката между родител и дете се оказват сред нещата с най-голяма стойност.
