Аня Пенчева направи емоционална изповед след смъртта на Юлиана Караньотова и разказа за нещо, което я е огорчавало в продължение на години. Не тежките грижи и трудните моменти останали най-болезненият спомен за актрисата, а отношението на хора, които някога били постоянно около Юлиана.
По думите на Пенчева в продължение на цели 25 години много от старите приятели на Караньотова така и не се обадили, за да попитат как е.
„Не ми тежи, че се грижех за Юлиана“, признава актрисата. Това, което не можела да приеме, било мълчанието на хора, с които Юлиана някога прекарвала огромна част от времето си.
Караньотова получава тежък инсулт едва на 38 години. Състоянието ѝ било изключително сериозно – в началото тя не можела да говори и да се движи. Аня си спомня как семейството било извикано в „Пирогов“ и как започнала истинската битка за възстановяването ѝ.
Пенчева разказва, че заедно с близките ѝ полагали огромни грижи. Постепенно Юлиана започнала да се подобрява – говорът ѝ се върнал, а с помощта на близките си успяла отново да се движи.
Именно затова Аня не разбира защо хората, които преди били част от живота ѝ, не потърсили контакт.
Според актрисата Юлиана нямала нищо против да приема гости. Дори едно телефонно обаждане и обикновен въпрос „Как си?“ щели да означават много. Но Пенчева твърди, че подобно внимание от голяма част от старото ѝ обкръжение така и не дошло.
Тя си спомня Юлиана като жизнена, щедра и обичаща забавленията жена, около чиято маса някога се събирали много хора. Именно контрастът между онези години и последвалата тишина оставил толкова горчиво чувство у нея.
По думите на Аня един от малкото верни приятели, които останали в контакт с Юлиана, бил актьорът Дежо, който живеел във Варна. Двамата разговаряли по телефона и тази връзка била особено ценна за нея.
Пенчева разказва и за необичайно близките отношения между нея, Юлиана и Ивайло Караньотов. Въпреки сложната им семейна история тримата продължили да бъдат заедно през годините, прекарвали празници един с друг и се опитвали да запазят близостта помежду си.
Аня говори с огромно уважение и за Ивайло, който според нея до последния момент полагал изключителни грижи за Юлиана и бил готов да тръгне при нея по всяко време на денонощието.
Особено емоционален е и споменът ѝ как мотивирали Юлиана да се изправи и да участва в подготовката за абитуриентския бал на дъщеря си Карина. Тези малки цели и любовта на близките според Пенчева са ѝ давали сили да продължава.
Последните дни обаче били много тежки. Въпреки това близките до последно запазвали надежда заради огромната жажда за живот на Юлиана.
След смъртта ѝ Аня Пенчева не скрива натрупаната през годините болка. За нея най-трудният въпрос остава прост: как хора, които някога са били толкова близки с един човек, могат да не намерят време дори за едно обаждане в моментите, когато той най-много се нуждае от тях?
