Половин век на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ е повод Георги Мамалев да се върне към най-важните срещи и уроци в своя живот. Сред всички спомени един съвет остава запечатан завинаги в съзнанието му – думите на великия Георги Калоянчев, които, както сам признава, са му отворили очите още в началото на кариерата.
Днес Мамалев не крие убеждението си и дори смята, че младите актьори трябва да чуят истината навреме. По думите му големите приходи никога не са били в театъра, а още по-малко в киното. Според него именно развлекателният шоубизнес е мястото, където артистът може да намери финансово признание.
Тази мисъл не е плод на случайно наблюдение. Актьорът си спомня как преди много години, по време на снимките на филма „13-ата годеница на принца“, Георги Калоянчев се обърнал към него с приятелското „Адашко“ и му казал думи, които никога повече не забравил. Калоянчев бил категоричен, че парите не са нито в киното, нито в театъра, а в естрадата. Именно този разговор оставил траен отпечатък върху младия тогава Мамалев, който и до днес предава същия урок на следващите поколения.
Животът скоро му доказал, че легендарният актьор е бил прав. Георги Мамалев започнал активно да участва в концерти и развлекателни програми още по времето на социализма. На една сцена заставал с едни от най-обичаните имена в българската култура – Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Татяна Лолова и още много популярни актьори, превърнали се в символ на българския хумор.
Особено място в спомените му заема работата с Тодор Колев. Именно той го поканил в музикално-хумористичната формация „Иръпшаните“, която по-късно се превърнала в истинска сензация. Мамалев си спомня този период с широка усмивка и признава, че успехът надминал всички очаквания.
В състава всеки имал своя роля. Тодор Колев бил фронтмен, вокалист и свирел на цигулка. Георги Мамалев се превъплъщавал в темпераментния барабанист, Боян Иванов допълвал формацията със своя сценичен талант, а Емил Джамджиев внасял характерното си чувство за хумор. Заедно четиримата успявали да предизвикат бурен смях навсякъде, където се появявали, а публиката ги приемала с огромна обич.
Началото на „Иръпшаните“ било повече от скромно. Всичко тръгнало от кратък скеч за новогодишната програма на Националната телевизия през 1979 година. Това, което първоначално изглеждало като еднократно участие, изненадващо се превърнало в национален феномен. Телевизионният успех бил толкова силен, че четиримата решили да създадат истинско сценично шоу.
След това започнали концертите из цялата страна. Зали и стадиони се изпълвали с публика, която искала да ги гледа на живо. Мамалев признава, че любовта на хората била огромна и именно тя превърнала „Иръпшаните“ в едно от най-запомнящите се явления в българската развлекателна сцена.
Любопитен детайл от онези години е, че първите репетиции и обсъждания на бъдещото шоу се провеждали в неговата малка квартира в София. По това време актьорът бил още млад и нямал собствен дом, но именно там започнала историята на формацията, която по-късно ще остане в историята на българския хумор.
И до днес зрителите помнят култовите реплики, родени в онези години. Сред тях е и прочутото „А бе, ти знаеш ли кой съм аз, бе?!“, което продължава да се цитира и да напомня за една епоха, в която хуморът и сатирата успяваха да обединяват поколения. За Георги Мамалев тези спомени остават не просто част от кариерата му, а доказателство, че талантът, сцената и срещите с големите личности могат да променят съдбата на един артист завинаги.
