Живка Гичева трябваше да отпразнува своя 70-годишен юбилей на 25 юли, но животът й приключва внезапно и трагично. Една от най-разпознаваемите журналистки в българския телевизионен ефир от 90-те и началото на новия век си отива през лятото на 2009 година след тежка катастрофа, оставяйки след себе си огромна професионална следа и множество проекти, които носят отпечатъка на нейния характер.
Само седмица преди фаталния момент Живка събира голяма компания в стилен клуб зад кино „Изток“. Поводът е рожденият й ден и предстоящите мащабни продуцентски планове, по които работи с огромна енергия. Близките й я описват като човек, за когото всичко трябва да бъде мащабно, прецизно и изпълнено с амбиция. Тя е жена, която обича да контролира процесите, да движи идеите напред и да превръща смелите концепции в реалност.
Сред проектите, свързани с името й, е предаването „Арт трафик“ – културен формат, който след смъртта й започва да се излъчва всеки делник по PRO.BG. Живка отново доказва, че има усет към новото и различното. Форматът задава нов стил в телевизионната среда, а сценаристът Елин Рахнев и Петя Дикова показват, че разговорите за култура могат да бъдат модерни, динамични и близки до зрителя. След този модел се появяват и други предавания с културна насоченост като „Денят започва с култура“ по БНТ и „Преди обед“ по Би Ти Ви.
Другият голям проект, в който Живка Гичева има ключова роля, е сериалът „Стъклен дом“. Идеите около създаването му, организацията, стратегията и развитието на първия модерен български сериал носят нейния почерк. Тя е сред хората, които умеят да съчетават традициите на българската телевизия с влиянията на големите западни канали и да създават нещо ново за местната публика.
Когато снимките на първия сезон на „Стъклен дом“ започват в началото на 2010 година, Живка вече не е сред живите. Тя не успява да види реализацията на проекта, към който е дала толкова много идеи и енергия. Сред най-близките й хора от екипа е Димитър Гочев, който трудно приема загубата на своя творчески и делови партньор. На поклонението в столичния храм „Свети Седмочисленици“ той е сред хората, които най-силно усещат празнотата след нейната смърт.
Телевизията за Живка Гичева не е просто професия. Тя е смес от журналистика, изкуство и лична мисия. Любовта й към екрана започва още в студентските години в Московския университет. Именно там среща бащата на дъщеря си Владимира – българин, с когото пътищата им по-късно се разделят.
През втората половина на 80-те тя е сред малкото хора в телевизията, които имат специализирано образование в тази област. Тогава създава „Вариант 3“ – формат, който се различава напълно от установените модели. Предаването излиза извън стандартите на времето, разбива скучните рамки и показва нов начин на общуване с публиката.
За Живка най-важни са езикът, искреността и връзката с хората пред екрана. Тя умее да пречупва актуалните теми през човешките истории и винаги търси различната гледна точка. Именно в „Вариант 3“ дава пространство на личности като Иван Кулеков и Христо Бойчев, които създават сатирични образи и запомнящи се моменти. Там се ражда и емблематичната фраза на Живка „Шъ съ оправим“, изречена с ирония и надежда.
С времето „Вариант 3“ се превръща в хит, а Живка придобива статут на телевизионна звезда. Публиката харесва нейните интелигентни и остроумни обръщения, в които има едновременно култура, социална чувствителност и силно лично присъствие.
Тя вярва в добротата, човешката близост и положителната енергия. Нейни близки си спомнят как е записвала идеи спонтанно, с огромно вдъхновение. Именно тя кани в ефир редица значими личности, сред които Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Боян Биолчев, за да говорят за българския характер и обществото. Банкерът Емил Хърсев също прави своя телевизионен дебют като експерт именно във „Вариант 3“.
Живка има специален поглед и към българите зад граница. В документалните си филми тя търси успешните истории на хората от различни точки на света – от Западна Европа до Япония. Тя не показва емигрантите като хора, които са загърбили родината, а като личности, които продължават да пазят връзката си с България.
По-късно професионалният й път преминава през редица трудности. След промени в БНТ „Вариант 3“ е свален от ефир, а Живка трябва да търси нови възможности. Тя участва в проекта „Защо не“, където работи зад кадър и развива нови телевизионни лица. Въпреки конфликтите и напрежението около нея, тя продължава да отстоява идеите си.
Живка Гичева е човек с влияние и силно присъствие, което я прави едновременно уважавана и неудобна за някои. Дори когато около нея има професионални битки и промени, тя остава вярна на телевизията.
След десет години като репортер, редактор, сценарист, водещ и продуцент в БНТ, тя преминава в TV2, където става програмен директор. Там събира силен екип и помага на Георги Любенов да направи важни стъпки в кариерата си. По-късно работи по нови проекти и се подготвя за следващия етап от професионалния си път.
В началото на 2009 година Живка е освободена, но няколко месеца по-късно е върната в телевизията след промени в собствеността. Тогава тя вече подготвя „Арт трафик“ и работи върху ново предаване, докато паралелно развива дейности в корпоративния и политическия пиар.
Последният й ден идва през август 2009 година. Живка и дъщеря й Владимира се качват в автомобил, управляван от приятел на момичето от Плевен. Колата се движи с висока скорост и при сблъсък с насрещното движение настъпва трагедията. Шофьорът оцелява почти без сериозни наранявания, но Живка Гичева умира на път за болницата.
Дъщеря й Владимира дълго се възстановява както физически, така и емоционално. Известно време близките й крият истината за случилото се. Днес тя пази паметта на майка си и намира частица от нея в своя син Боян, който според близките прилича визуално на прочутата си баба.
