Тони Стораро направи едно от най-личните си признания досега и върна лентата назад към период, в който бъдещето му в музиката е изглеждало повече от несигурно. Изпълнителят гостува в първия епизод на новия музикален подкаст Avocal Concerts, създаден и продуциран от Аристос Константину, с водещ Светлана Кабаиванова, където освен музика не липсваха и откровени разговори за пътя към успеха, мечтите и изпитанията.
Новият формат комбинира изпълнения на живо с лични истории, а в рамките на епизода Тони Стораро и Аристос Константину представят специално подготвени миксове от любими гръцки песни. Именно между тези изпълнения двамата разкриват моменти, които рядко споделят пред публика, и говорят открито за всичко, което стои зад сценичния им път.
Още в началото Аристос Константину отправя емоционално признание за песента „Ena Tha Sou Po“, с която започва неговият самостоятелен път в България. По думите му всяко нейно изпълнение носи усещане, което трудно може да бъде сравнено с друго.
Разговорът постепенно преминава към големите мечти, които все още движат Тони Стораро напред. Певецът не крие, че има едно желание, което продължава да пази живо и до днес – да научи гръцкия език и един ден да пее в гръцките таверни, представяйки България пред местната публика. За него това не е просто професионална цел, а възможност да покаже, че и у нас има изпълнители, които могат достойно да изпълняват гръцка музика.
Аристос Константину е убеден, че тази мечта не е недостижима. Той споделя, че под първите им общи музикални миксове се появяват коментари от хора в Австралия, САЩ и други далечни държави, които дори не подозират, че Тони Стораро не е грък. Мнозина признават, че трудно вярват как певец с подобен глас не е сред най-разпознаваемите имена в Гърция.
Най-силният момент в разговора обаче идва, когато Тони Стораро се връща към края на 90-те години и признава, че тогава е бил съвсем близо до решението окончателно да се раздели с музиката. Споменът за онези години и днес остава жив в съзнанието му.
Той разказва, че през периода 1999–2000 година, когато тепърва се е опитвал да намери своето място на сцената, ситуацията е била изключително трудна за мъжете изпълнители. По думите му тогава най-голямо внимание са получавали предимно жените, които впечатлявали публиката със сценично присъствие и атрактивна визия, докато за мъжете пробивът бил далеч по-труден.
Въпреки това Тони Стораро никога не е искал успехът му да зависи от нещо различно от гласа му. Той подчертава, че винаги е вярвал, че ако успее, това трябва да стане единствено благодарение на начина, по който пее. Именно затова и до днес смята, че хората идват на неговите участия, за да слушат музиката му, а не заради ефектно шоу или сценични номера.
Изпълнителят признава още, че по онова време песните „Бог ли ме наказа“ и „Милион звезди“ не получават признанието, което е очаквал. Истинският им успех идва години по-късно, когато следващото поколение ги превръща в хитове. Той определя това като своеобразен парадокс, но признава, че именно подобни моменти са го научили на търпение.
Днес Тони Стораро гледа назад с благодарност, че не е взел решението да се откаже. Според него всеки човек преминава през периоди, в които се колебае дали да продължи напред или да се предаде. В такива моменти, казва той, вярата, Божията помощ и подкрепата на семейството могат да се окажат най-важната сила, която да помогне човек да остане на избрания от него път.
