Повече от 30 години Тони Димитрова е сред най-обичаните изпълнители в България, но зад познатото на всички сценично име винаги е съществувала една друга самоличност, запазена далеч от светлините на прожекторите. В откровен разговор певицата отвори вратата към личния си свят и разкри историята на момичето от Бургас, което с времето се превръща в артист, оставил незаличима следа в българската музика.
Родена край морето, тя изминава дълъг път, преди песента да се превърне в нейна съдба. Преди сцената да стане неин дом, Тони работи като машинописка във Военната болница, а след това и в Общинския съвет в Бургас. Началото на 90-те години я отвежда към участията по ресторанти, където постепенно натрупва увереност и опит.
Истинската промяна настъпва след срещата ѝ със Стефан Диомов. Именно тогава се ражда песента „Ах, морето“, която през 1996 година печели отличие на конкурса „Бургас и морето“ и поставя началото на впечатляваща кариера, продължаваща вече десетилетия.
Най-емоционалният момент в разговора обаче идва, когато певицата разкрива, че хората всъщност не я познават с първото ѝ име. За най-близките тя не е Тони.
„Аз съм Ани. Аз съм Ани от първия си ден, от първия си миг“, споделя тя. Разказва, че носи името на своята баба Ана, а по-късно Антоанета съвсем естествено започва да се превръща в Тони – име, с което я обиква цяла България. Признава, че дълги години е свикнала всички около нея да я наричат Ани и едва когато започва да пее професионално, сценичното име постепенно се превръща в неразделна част от живота ѝ.
Певицата говори и за най-важния човек в живота си – дъщеря си Магдалена. Тя разказва, че никога не е искала да налага готови решения и винаги е насърчавала детето си да открива собствения си път, дори когато това означава да смени посоката.
Според нея човек трябва да има смелостта да се търси и да не се страхува да признае, когато е избрал грешен път. Именно с тази нагласа е подкрепила решението на Магдалена да се насочи към криминалистиката.
За Тони истинската роля на един родител е да даде свобода, доверие и подкрепа. Тя признава, че самата винаги е получавала именно това от своето семейство и вярва, че така трябва да бъде и между родители и деца.
Разговорът преминава и към любимия ѝ Бургас. Като човек, чието име отдавна се свързва с морския град, тя е убедена, че Бургас притежава всичко необходимо, за да бъде домакин на конкурса „Евровизия“. Според нея всеки гост трябва да се разходи по улица „Александровска“, да стигне до моста, да види крайбрежната алея и най-вече Морската градина – място, което тя определя като едно от най-любимите си.
Освен с музиката, Тони Димитрова е известна и с готовността си да застава зад различни каузи. Тя не крие, че трудно приема несправедливостите и че вярва, че мълчанието не решава проблемите.
По думите ѝ най-лесният избор често не е най-правилният. Вместо да следва удобния път, тя предпочита да върви срещу течението, защото именно там вижда истинския смисъл и възможността човек да остане верен на себе си.
Особено силно я докосва историята на 12-годишната пианистка Мери, която е родена глуха, но след операции и продължителна рехабилитация успява да развие впечатляващ музикален талант. Тони помага на момичето без да търси внимание за постъпката си, а по-късно получава думи, които дълбоко я развълнуват. Посланието, че доброто не вдига шум, но винаги намира път обратно, остава сред най-ценните спомени за певицата.
В края на разговора Тони Димитрова говори и за новото си турне „Щастие“. Името му се ражда след един прост въпрос, зададен от дъщеря ѝ – кога всъщност е била най-щастлива. Това я кара да се замисли какво означава щастието за самата нея.
Отговорът не е свързан с награди или успехи, а с хората, които стоят до нея. С дъщеря ѝ, с колегите, с екипа и най-вече с публиката, която продължава да изпълва залите и да доказва, че връзката между артист и публика може да остане силна през годините.
Тони признава, че понякога животът я отвежда в различни посоки и дори да обърка адреса, никога не спира да търси онова място, където живеят приятелството, доверието, взаимността и обичта. Именно там, с усмивка признава тя, се крие истинското щастие.
