Поетесата Надежда Захариева остави след себе си не само богато литературно наследство, но и спомени, които разкриват малко познати моменти от живота на Дамян Дамянов. В едно от последните си интервюта тя разказва с вълнение за хората, които са останали до него, когато времената са били най-трудни, както и за признанието, което поетът продължава да получава години след кончината си.
Сред имената, които Захариева споменава с най-голяма благодарност, е това на Лили Иванова. По думите ѝ именно тя е първата, която подава ръка на Дамян Дамянов в момент, когато той е изпаднал в немилост.
Надежда Захариева си спомня, че въпреки обстановката по онова време Лили Иванова не се поколебала да потърси негови стихове, макар това да можело да ѝ донесе неприятности. Именно тогава тя изпълнява песните „Покруса“, „Хазарт“ и „Когато си на дъното на пъкъла“, а през годините продължава да се връща към неговото творчество с нови музикални аранжименти.
Поетесата е категорична, че отношенията между нея, Дамян Дамянов и Лили Иванова винаги са били изпълнени с взаимно уважение и никога не е имало недоразумения помежду им. Тя припомня и думи, които певицата неведнъж е казвала: че само двама души в живота ѝ никога не са говорили с нея за пари – Дамян Дамянов и Надежда Захариева.
В разговора си Захариева разказва и как се е стигнало до решението парк да носи името на големия поет. По думите ѝ кметът на район „Изток“ Делян Георгиев първо я потърсил, за да поиска съгласието на семейството. След като обсъдила идеята с децата си и всички я подкрепили, започнала необходимата процедура.
Тя разказва, че впоследствие Комисията по култура единодушно одобрила предложението, а след това и Столичният общински съвет също го приел без възражения. Така парк „Тинтява“ в район „Изток“, където Дамян Дамянов е живял със семейството си от 10 октомври 1973 година до смъртта си на 6 юни 1999 година, вече носи неговото име.
За Надежда Захариева това признание има особено значение. Според нея най-важното не е само името на парка, а фактът, че творчеството на поета продължава да живее. Тя вярва, че истинският паметник на един творец не е от камък или бронз, а в думите, които хората продължават да четат и обичат.
Поетесата припомня, че стихотворението „Когато си на дъното на пъкъла“ и до днес предизвиква огромен интерес в интернет, а творбите на Дамян Дамянов продължават да намират нови читатели. Спомените ѝ се връщат и към времето, когато неговите стихосбирки са се търсели толкова силно, че често са се продавали „под тезгяха“ само на избрани хора.
Тя говори и за родния Сливен, където името на поета е увековечено чрез хуманитарна гимназия и чешма, носещи неговото име. Въпреки това къщата, в която е роден, така и не е превърната в музей. Захариева обяснява това с философията на самия Дамян Дамянов, който вярвал, че истинската стойност на един поет може да бъде оценена едва половин век след смъртта му.
Често повтарял, че ако и след 50 години хората продължават да четат стиховете му, тогава ще може да се каже, че е бил истински поет. От смъртта му са изминали малко повече от 26 години и, както отбелязва Захариева, времето тепърва ще даде окончателния отговор, но интересът към творчеството му не отслабва.
С особено вълнение тя говори и за личната си надежда, че ако душите на поетите могат да наблюдават света, Дамян Дамянов би бил щастлив да види колко хора продължават да го четат и да ценят написаното от него. По думите ѝ физическите ограничения приживе често са му тежали, но днес неговото творчество достига свободно до поколения читатели.
Най-емоционалният спомен, който Захариева споделя, е свързан с пътуването ѝ до Съединените щати в края на 2000 година. Тя разказва, че преди да замине, се чудела дали ще продължи да сънува съпруга си, тъй като той никога не е бил в Америка. Още през първата нощ обаче го видяла насън. Попитала го как е стигнал дотам, а той ѝ посочил тънка бяла нишка, спускаща се от тавана, и казал, че именно по нея слиза и се качва. За Захариева този сън остава символ на невидимата връзка между двата свята и на любовта, която не прекъсва със смъртта.
Тя признава, че в продължение на 35 години е приемала за своя мисия да пази Дамян Дамянов, понякога дори от самия него. Именно затова вярва, че тази духовна връзка никога не може да бъде изгубена.
Надежда Захариева си отиде на 81-годишна възраст. Тъжната новина беше съобщена от нейното семейство, което с болка сподели, че любимата им майка и баба е поела по последния си път. Близките ѝ изразиха благодарност към всички, които са я уважавали и обичали, и заявиха, че тя ще остане завинаги в сърцата и паметта им.
