Йосиф Сърчаджиев си отиде на 81-годишна възраст, оставяйки след себе си не само десетки незабравими роли, но и една лична история, белязана от любов, вина, загуби и неизказани чувства. Големият актьор и режисьор до последния си дъх гледаше на живота и смъртта с особена философия, приемайки края като част от един по-красив свят.
„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е в реалността. А над реалността е красотата“, казваше приживе той.
Последните години от живота му обаче не бяха леки. Потомственият театрал премина през тежки изпитания, след като през 2004 г. получи сериозен инсулт. Успя да оцелее и да се върне към сцената, но последствията останаха – говорът и движенията му бяха засегнати. Въпреки трудностите той намери сили отново да работи като режисьор и да бъде близо до театъра, който беше неговият свят.
Най-тежкият удар за него дойде след смъртта на съпругата му Райна Томова. След нейната загуба Йосиф остана сам и трудно се справяше с ежедневието и здравословните си проблеми.
Роден на 2 май 1945 г. в София, той израства в семейство, дълбоко свързано с българската култура. Любовта към сцената се появява още в детските му години. Почти всички деца от улицата участват в едни от първите му театрални опити, а пътят му към голямото изкуство започва още като дете.
Първата му среща с киното е във филма „Наша земя“, режисиран от неговия баща Стефан Сърчаджиев. Само на 15 години той вече излиза на професионална сцена в „Сирано дьо Бержерак“, постановка на баща му. Година по-късно се снима и в „Хроника на чувствата“.
Преди да се превърне в едно от големите имена на българското кино и театър, Йосиф преминава през различни периоди – работи като осветител в Киноцентъра и участва в самодейни театрални състави. Тези години изграждат характера му и любовта му към сцената.
През кариерата си създава десетки запомнящи се образи. Има над 60 театрални и 30 филмови роли, както и множество участия в телевизионни постановки. През 1970 г. получава голямата награда за филма „Черните ангели“ в Карлови Вари, Чехословакия, а през годините към отличията му се добавят още много признания.
Една от най-силните му роли остава тази на безмилостния еничар Караибрахим в легендарния филм „Време разделно“. Самият той признава, че снимането на тежките сцени е било изключително емоционално преживяване.
„Аз помня като в сън снимането на тази сцена. Беше мъчително и за мен. Плачеха хората, които бяха статисти. Аз също плачех. Беше отвратително. Няма човек и до ден днешен, който може да гледа тази сцена“, споделяше актьорът.
След инсулта той застана повече зад кулисите и се посвети на режисурата. Само преди година постави „Асансьорът“ от Георги Марков – пиеса, в която самият той е играл преди пет десетилетия. През 2013 г. участва и в българския сериал „Дървото на живота“.
През целия си живот Йосиф Сърчаджиев често размишляваше върху съдбата на актьора и цената на постоянните превъплъщения.
„Знам каква е драмата на актьора – не знае кой е. Аз губя представата кой беше Йосиф, кой е тоя Йосиф. Аз имам 90 роли. Вече съм изиграл на сцената, ако не и повече – и тогава питам: кой е тоя Йосиф, който беше едно време? Няма го него“, казваше той.
Но зад голямата сцена остава и една лична болка, която актьорът носи години наред. Животът му преминава в брак с Райна Томова, от която има дъщеря Анна. Той има и дъщеря Александра Сърчаджиева от връзката си с актрисата Пепа Николова.
Въпреки че ДНК тест доказва бащинството му, отношенията между Йосиф и Александра остават далечни. Той ѝ дава името си, но не ѝ дава онази бащина близост и подкрепа, от която тя е имала нужда.
Александра разказва за тази болезнена част от живота си в своя моноспектакъл „На живо“. Тя признава, че е събрала огромна сила, за да излезе на сцената и да разкаже личната си история.
„Нужна ми е била голяма сила, за да седна и да разкажа живота си и изпитанията в него на сцената. Баща ми е жив човек, който върви по своя път. Нещата, които разказвам за него, са разказани по възможно най-деликатния начин. Аз не го обвинявам. Всеки има своя история, всеки решава как да изживее живота си“, споделя тя.
Александра не присъства на погребението на баща си, тъй като е било спазено неговото желание да бъде изпратен в тесен семеен кръг.
Любовната история между Йосиф и Райна започва още през 1962 г. в Стара Загора. Двамата създават семейство в София и бързо се превръщат в част от артистичния живот на столицата. Домът им на улица „Цар Самуил“ е място за срещи на шумни творчески компании.
Година преди раждането на дъщеря им Анна Райна преживява тежка катастрофа. Тя е притисната от трамвай пред Централни хали, краката ѝ са премазани, но оцелява по чудо.
След инсулта именно тя е човекът, който стои до Йосиф и му помага да се възстанови. Благодарение на нейните грижи той успява да продължи още години напред.
Смъртта на Райна преди две години обаче оставя огромна празнина. Самотата и трудностите след загубата ѝ го променят.
В края на живота си Йосиф Сърчаджиев остава с едно признание, което разкрива най-дълбокото му съжаление: „Разбих сърцето на Пепа Николова. Не мога да върна времето назад, но ако можех, щях да я подмина, нямаше да се запозная с нея. За да не ѝ разбия сърцето.“
