Калин Врачански застава открито срещу една от най-упоритите етикетки в българския театър и кино – сравнението със Стефан Данаилов. Актьорът признава, че за много зрители образът на легендарния Ламбо остава недостижим стандарт, към който често се връщат, когато гледат нови сценични интерпретации.
В разговор за работата си върху една от най-обсъжданите театрални роли, Врачански разкрива, че неизбежните паралели са част от всяка негова среща с публиката. Според него това не е просто критика, а по-скоро навик на зрителите да търсят познатия чар и харизма, които са свързани с името на Данаилов.
„Хората познават филма и сега ще могат да го видят реализиран на сцена“, споделя актьорът, намеквайки, че всяка нова интерпретация носи своя живот и собствен характер, независимо от предишните версии.
На въпрос дали героят му Яким може да бъде сравняван с онзи тип романтична лекота, която често се свързва с образите на Стефан Данаилов, Врачански е категоричен, че става дума за различни времена и различни мъже, които живеят по различен начин на сцената и извън нея.
Той подчертава, че днешната публика гледа по различен начин на харизматичните герои – с повече ирония, но и с повече очаквания за дълбочина. Именно затова според него не е реалистично да се търси „копие“ на старите образци.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
Врачански говори и за самия герой Яким като човек, който преминава през живота с лекота, но носи собствени вътрешни противоречия. Тази сложност прави ролята различна от класическите романтични образи, с които често го сравняват.
В крайна сметка актьорът приема, че името на Стефан Данаилов ще продължава да стои като еталон в съзнанието на публиката, но настоява, че новите поколения артисти трябва да имат правото да изграждат свои собствени образи, без да бъдат постоянно измервани през миналото.
