Зад няколко минути екранно време понякога стоят часове напрежение, умора и моменти, които остават невидими за публиката. Именно такова преживяване разкри Мона, която заедно с Любо Киров говори откровено за общия им проект „Луна“ и за всичко, което се е случило зад кадър.
Изпълнителката призна, че последните месеци са били наситени не само с творчество, но и с много силни емоции. Една от най-запомнящите се за нея остава сцената в Русе, когато двамата се появяват заедно пред публика. След края на участието тя не успяла да сдържи чувствата си.
Мона споделя, че се е разплакала веднага след като е слязла от сцената. Причината не била умората, а усещането, че преживява нещо, което дълго е изглеждало далечно. Песента „Заедно“ е била част от живота ѝ още от детските години и самата мисъл, че днес изпълнява музика редом до Любо Киров, я е разтърсила емоционално.
По думите ѝ именно в такива моменти човек осъзнава колко неочаквано се подреждат нещата във времето – от слушател пред сцената до артист върху нея.
Но зад новия проект стои и съвсем различна история.
Мона разказва, че „Луна“ се е родила в период, в който е преминавала през вътрешни колебания и безсънни нощи. Време, в което мислите не ѝ давали покой, а отговорите сякаш не идвали достатъчно бързо. Именно тогава сяда пред пианото у дома и започва да пише.
Признава, че песента се е появила естествено – като опит да подреди онова, което се случва в живота ѝ. След като записала демото, изпратила идеята на Любо Киров, но не скрива, че е изпитвала сериозно притеснение дали той ще усети същото, което е вложила.
Тя споделя още, че нощите често са времето, когато създава най-много. Не може лесно да заспива, мислите се натрупват, а понякога се случва да посрещне изгрева, докато записва или просто гледа към небето. В такива моменти си пожелава повече яснота, спокойствие и сили да взема правилните решения.
Истинското изпитание обаче дошло по време на снимките.
Един от снимачните дни се оказал много по-тежък, отколкото изглежда във финалния резултат. За част от видеото Мона трябвало да бъде окачена на кран и да остане във въздуха в продължение на цели осем часа.
Тя описва преживяването като сериозно предизвикателство, особено защото лесно ѝ прилошава и често усеща световъртеж. Часове наред нагоре и надолу, напрежение в тялото и почти никаква възможност за отпускане.
Последиците не закъснели.
Две седмици след снимките тялото ѝ все още носело следите от натоварването и било покрито със синини. Въпреки това тя не съжалява за усилието и приема всичко като част от пътя към проекта.
От своя страна Любо Киров разкрива, че още при първото слушане на песента е усетил нещо специално. Според него почти не е имало нужда от промени и е искал да запази идеята такава, каквато Мона я е създала.
Той признава още, че е забелязал таланта ѝ още преди години по време на националната селекция за „Евровизия“. Спомня си силното впечатление и енергията, която тогава го е развълнувала до сълзи.
Любо допълва, че този път е решил напълно да се довери на нейния екип по отношение на визията и реализацията на проекта. А след общата им работа вече е обещал да присъства и на концерта ѝ в Пловдив на 20 юни, като загатна, че очаква специална изненада в аранжимента.
