Валя Балканска, гласът на Родопите и изпълнителката, чиято песен „Излел е Дельо хайдутин“ достигна Космоса, отново говори открито и без заобикалки за състоянието на българската сцена и отношението към младите таланти.
Певицата споделя, че е проследила до последния момент музикалните събития и е останала дълбоко развълнувана от представянето на младата изпълнителка Дара. Емоцията я е завладяла толкова силно, че тя признава как е преживяла всичко като личен триумф и гордост.
С трепет в гласа Балканска разказва, че е стояла до края, за да подкрепя „нашето момиче“ и да се радва на успеха му. За нея това не е просто сценично състезание, а доказателство, че упоритостта и трудът могат да издигнат един човек въпреки всички съмнения и критики около него.
Валя Балканска подчертава, че Дара е пример за млад човек, който със силна воля и постоянство е успял да спечели уважение и признание. Тя не крие, че е била дълбоко развълнувана и дори е плакала от радост, докато е наблюдавала развитието на събитията до финала.
В същото време фолклорната легенда изразява и болка – болка, свързана с отношението на обществото и държавата към хората, които прославят България. Според нея твърде често талантливите личности остават без подкрепа, въпреки огромния труд, който полагат.
Тя посочва примери като олимпийския шампион Карлос Насар и младите артисти, които, по думите ѝ, не получават достатъчно признание и финансова подкрепа, въпреки че носят гордост на страната на световно ниво.
Балканска поставя въпроса как културата и спортът могат да се развиват, ако хората, които ги издигат, не бъдат подкрепяни. В думите ѝ се усеща не само критика, но и тревога за бъдещето на младите поколения, които се опитват да пробият.
Тя обръща внимание и на младите волейболисти и гимнастички, които също според нея заслужават повече уважение и насърчение. За Валя Балканска успехът никога не е случаен – той идва с труд, дисциплина и постоянство.
Певицата е категорична, че българите трябва да се научат да приемат различното, да подкрепят вместо да осъждат. Според нея често обществото реагира с критика и недоверие, вместо с гордост и признание към успелите.
Със своя характерен прям стил тя казва, че българинът твърде лесно съди и твърде трудно прощава успеха на другите. Тези думи звучат като равносметка, изречена с болка, но и с надежда, че отношението може да се промени.
В края на разговора Валя Балканска се връща към своята най-голяма гордост – песента, която достигна Космоса. Тя признава, че не е горда толкова със себе си като изпълнител, колкото с факта, че българска песен е стигнала толкова далеч и е представила страната по уникален начин.
