Георги Колевичин е име, което все по-често се свързва с едни от най-екстремните предизвикателства в световния алпинизъм. Роден на 27 август 1990 г. в Разлог, той израства далеч от високите хималайски върхове, но с ясна посока и дисциплина, които по-късно го отвеждат до едни от най-трудните експедиции на планетата.
Образованието му започва в родния град, преминава през Езиковата гимназия в Благоевград, където изучава немски и английски, и завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“. Днес той работи като юрист в Правната дирекция на Министерството на туризма, но паралелно с това от години живее с мисълта за планината – тренира активно от 2008 година, като спортът, туризмът, бягането и фитнесът са неизменна част от ежедневието му.
След завръщането си от една от най-тежките си експедиции, в която изкачва Макалу и Еверест в един и същи сезон, Колевичин разказва, че най-изненадващото не е самото изкачване, а моментът след него – връщането към нормалния живот. По думите му адаптацията обратно в цивилизацията се оказва дори по-трудна от климатизацията в екстремните условия на високите лагери, където всяка крачка изисква концентрация и сила.
Той признава, че Еверест е бил по-лек технически в сравнение с Макалу, но натрупаната умора от предишния връх е направила изкачването значително по-тежко. Липсата на пълно възстановяване и непрекъснатото натоварване са превърнали втория етап от експедицията в сериозно изпитание, макар и без момент на отказване.
Особено напрежение е имало около времето и така наречения „прозорец“ за атака на върха. Екипът е изчакал няколко дни, за да избегне най-големия трафик между 20 и 22 май. Георги атакува върха на 23 май, въпреки че прогнозите вече показвали влошаване на условията. Рискът експедицията да не успее е бил реален, но времето се оказва достатъчно благоприятно, за да бъде мисията успешна.
@gkolevichin #8k #makalu #restpoint #enjoy ♬ original sound – Georgi Kolevichin
Той описва, че най-подходящият период за изкачване на Еверест е кратък и непредсказуем – обикновено между 10 и 30 май, когато понякога има само няколко дни с добри условия. Всичко зависи от метеорологичните прогнози и бързината на вземане на решения.
Почивката между двата върха е била минимална. След Макалу Георги остава само два дни в базовия лагер, след което слиза до Дингбоче и почти веднага започва придвижване към базов лагер Еверест. След кратка подготовка започва класическата последователност от лагери и финалната атака към върха.
Един от най-силните и същевременно тревожни моменти от разказа му е свързан с гледката към замърсяването на Еверест. Той признава, че е бил шокиран, особено в лагер 4, където ситуацията е най-тежка. Макар на други нива да се полагат усилия за почистване, там отпадъците са видими и натрупани с години.
Сред най-често срещаните боклуци са опаковки от лиофилизирана храна, части от палатки и дребни отпадъци, разнасяни от силните ветрове. Георги подчертава, че въпреки съществуващите такси за почистване, реалната отговорност остава в самите алпинисти. Той самият и неговият шерп са събирали отпадъците в отделни пликове и са ги сваляли надолу.
В емоционалната си равносметка той казва, че Макалу е донесъл повече адреналин заради техническата си трудност, докато Еверест носи усещане, което не може да се сравни с нищо друго – осъзнаването, че човек стои на най-високата точка на Земята.
Близките му са знаели за плановете, но само родителите са били в пълна степен информирани. Най-силно е преживявала напрежението майка му, която буквално е треперела по време на експедицията. След завръщането си първата му среща е била именно с тях.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
След физическото натоварване Георги е направил медицински изследвания заради продължителна кашлица, включително рентген на белите дробове, който показва, че няма поражения. Той разказва и за GPS проследяването, чрез което родителите му са следили движението му, макар устройството временно да е спряло да работи заради силния студ по време на атаката на Макалу, което е предизвикало сериозно притеснение.
Подготовката му за подобни експедиции е дългогодишна и постоянна. Той тренира ежедневно след работа и използва почивните дни за планински преходи. Според него не е нужно да се трупа прекомерна мускулна маса, а да се поддържа издръжливост и функционална форма.
Днес Колевичин вярва, че постижението му – изкачването на Макалу и Еверест в рамките на една експедиция – е рядко срещано за български алпинистки опит, като повечето комбинации включват други върхове, които са по-близо един до друг.
