Анна Кошко застава пред една от най-деликатните теми в живота си и разкрива момент, в който границата между професионалната амбиция и личното здраве почти изчезва. Актрисата признава, че подготовката за образа на Мерилин Монро през 2025 година я отвежда до крайност, която сама трудно си прощава дори сега.
В процеса на работа върху ролята половинката на Деян Донков сваля цели 8 килограма само за един месец. Това, което започва като творческа дисциплина и желание да влезе максимално в образа, постепенно се превръща в опасен физически и емоционален срив. Тялото ѝ реагира на стреса, а храненето става все по-трудно и нестабилно.
Анна не крие, че в този период тежестта не е само физическа. Паралелно с напрежението около ролята идва и вълна от коментари, които я нараняват дълбоко. Думите „кожа и кости си“ и „ще те духне вятърът“ се повтарят от различни хора и се превръщат в болезнен фон на ежедневието ѝ. Вместо подкрепа, тя среща осъждане и непрекъснато публично обсъждане на външния си вид.
Ситуацията ескалира, когато се появяват и медийни внушения, в които Деян Донков е въвлечен като причина за промяната ѝ. Паралелно с това се разпространяват и колажи, които сравняват външния ѝ вид „преди“ и „след“ връзката, което допълнително усилва напрежението около актрисата и я поставя под постоянен обществен натиск.
Самата Анна споделя, че е искала да качи килограми за предстоящата роля, но стресът буквално блокира организма ѝ. Тя описва състоянието си като почти болно и признава, че в даден момент е била много близо до анорексия. Тези думи идват без драматизация, но с ясно усещане за преживяна граница, която не е трябвало да бъде преминавана.
Актрисата подчертава и друга важна част – подкрепата на Деян Донков, който според нея е бил силно притеснен и се е опитвал да ѝ помогне. Това опровергава част от слуховете, които се въртят около връзката им в този период и добавя човешки контекст към една иначе шумно обсъждана история.
В откровението си Анна Кошко говори и за тежестта на общественото мнение. Тя разказва как всеки – познат или напълно непознат – си позволява да коментира тялото ѝ, без да осъзнава колко разрушително може да бъде това. Особено я наранява фактът, че думата „анорексичка“ се използва лековато и дори като обида, без разбиране за смисъла ѝ.
По думите ѝ именно този натиск от външния свят оставя най-дълбокия отпечатък. Възстановяването ѝ отнема около година, през която тя се опитва да се върне към баланс чрез тренировки, грижа за себе си и постепенна стабилизация. Днес актрисата казва, че се чувства по-добре в собствената си кожа, но споменът за този период остава.
Анна говори и за по-широк проблем – липсата на емпатия в социалните мрежи и лекотата, с която хората раздават присъди за чуждия външен вид. Тя описва това като „замърсяване“ на средата с негативни коментари и се пита дали подобно поведение изобщо може да се промени.
Въпреки това актрисата се опитва да запази надежда, че има хора, които могат да се замислят и да променят начина, по който реагират онлайн. За нея дори една малка промяна в нагласата би имала значение.
През септември 2025 година Анна прави силен сценичен дебют като Мерилин Монро в постановката „Последният час на Мерилин Монро“ в Народния театър. Там тя се превъплъщава в Норма Джийн и застава рамо до рамо с едни от най-големите имена на сцената.
Режисьор на спектакъла е Деян Донков, който е и неин сценичен партньор в ролята на д-р Грийнсън. За Анна Мерилин не е просто икона, а сложна и болезнено човешка фигура, в която тя открива страдание, уязвимост и дълбочина отвъд блясъка. Именно това тя иска да предаде на публиката – истинската Норма Джийн, а не само легендата.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
