Дениз Хайрула се присъедини към множеството публични личности, които изразиха дълбока тъга след новината за кончината на Любен Дилов-син. Участничката от „Ергенът“ сподели емоционално послание в социалните мрежи, с което отдаде почит на писателя, журналиста и обществената фигура, оставила ярка следа в българския културен живот.
В откровението си тя се връща назад към първата им среща, когато е била едва на 23 години. Още тогава, по думите ѝ, той я впечатлява с изключителната си интелигентност и широта на мисълта. Дениз не крие, че винаги го е определяла като „най-умния човек, когото познавам“, а срещата им остава запечатана в паметта ѝ като нещо необичайно и силно въздействащо.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
Тя описва Любен Дилов-син като човек с необикновено присъствие – със силно чувство за хумор, богата култура, ирония и самоирония, както и с ум, който трудно може да бъде сравнен с друг. Според нея той е от онези редки личности, които не просто впечатляват, а оставят траен отпечатък у всеки, който ги е срещнал.
В своя разказ Дениз Хайрула споделя и по-лек, но запомнящ се момент от началото на познанството им. По време на телевизионни снимки за сутрешен блок Любен Дилов-син попитал дали някой може да го откара, ако му е по път. Тогава тя се предложила да помогне, но не скрила притеснението си, че шофира стар автомобил „Голф 3“, който не е в най-добро състояние.
Тя дори му казала откровено, че колата ѝ не е луксозна и има технически проблеми, включително шум от спукано гърне. Въпреки това той спокойно се качил при нея, без да прояви никакво колебание или претенция.
Пътуването обаче се оказало изпитание – шумът от автомобила бил толкова силен, че двамата трудно се чували. Въпреки неудобството, Любен Дилов-син не показал раздразнение и приел ситуацията с характерното си спокойствие и чувство за хумор.
По-късно Дениз осъзнала, че този жест разкрива много за него – че не е човек, който се впечатлява от външни детайли, а цени същността на хората и моментите. Тя признава, че именно това я е накарало да го възприеме още по-дълбоко като земен и непретенциозен човек.
В края на своето послание тя споменава и връзка с друго лице от фамилията Дилови, който ѝ е преподавал в университета, и определя семейството като „хора книги, думи, умове, велики умове“.
С думите си Дениз Хайрула се сбогува кратко, но силно: „Довиждане, Любо Дилов. Предай поздрави горе.“
