Нешка Робева проговори за едни от най-болезнените и напрегнати моменти в кариерата си и хвърли нова светлина върху скандалите, които години наред се обсъждат в света на художествената гимнастика. Легендарната треньорка не скри, че според нея най-тежките удари в спорта никога не идват само от съперниците, а от политическите игри, които се водят зад кулисите.
Тя си спомни за периода преди олимпийските игри в Лос Анджелис, когато българският ансамбъл е бил смятан за абсолютен фаворит. По думите й отборът е бил подготвен да стане шампион, но политическите решения променят всичко. Робева признава, че натискът върху състезателките е бил огромен, защото когато една държава започне постоянно да печели, се появяват хора, които искат това да приключи.
Треньорката разказа и за отношенията си с Тодор Живков. Имали са както официални, така и по-напрегнати разговори, а тя не скри, че в определени моменти е търсила съдействие лично от него. Според нея около националния отбор започнали сериозни интриги, а в ръководството били внушавани твърдения, че тимът е слаб и че тя се занимава повече с политика, отколкото със спорт.
Нешка Робева призна, че постепенно започнали да настройват състезателките срещу нея. Говорело се, че дисциплината е прекалено сурова, а изискванията й били непосилни. Години по-късно самите гимнастички й признали, че е имало подписвана докладна срещу нея.
Ситуацията стигнала до момент, в който Робева и екипът й подали оставки. Тогава тя взела тежко решение за две талантливи момичета – Кристина Шекерова и Нелия Атанасова. Според нея, ако ги изпратели на европейското първенство, щели умишлено да бъдат „отрязани“ и съсипани. Затова предложила вместо тях да заминат състезателки от „Славия“ с тяхната треньорка, а самата тя останала с ансамбъла.
Резултатът обаче объркал плановете на всички. България постигнала пълен успех, а едното момиче станало европейска шампионка при девойките. Въпреки това напрежението не спряло. Робева стигнала дотам лично да поиска среща с Тодор Живков, защото, по думите й, нито приемали оставките им, нито ги оставяли да работят спокойно.
Тя описва и драматичните събития около световното първенство, когато е освободен цял национален отбор и е създаден нов. Робева твърди, че още в първия ден след безгрешно изпълнение на ансамбъла оценката им била свалена с две точки без ясна причина. По-късно разбрали, че санкцията е заради трико, чиято цепка била счетена за неправилна.
Най-силните й думи обаче бяха насочени към конфликта с Бианка Панова. Робева признава, че и самата тя е допускала грешки, но е категорична, че около гимнастичката са се водели сериозни игри. След световната титла на Панова започнали нови напрежения, а според треньорката допълнително влияние оказвал и фактът, че бащата на Бианка е бил офицер в контраразузнаването.
Тя разказва за лагер в Япония, където Панова обвинявала Робева, че я бие. По думите й по време на тренировка гимнастичката хвърлила бухалка, която отскочила и я ударила по носа. Кръвта потекла, а ситуацията бързо прераснала в скандал. Робева признава, че е избухнала емоционално и е последвала Бианка в тоалетната, след което моментално били подадени сигнали срещу нея.
Според нея именно писмо от японското външно министерство я спасило от сериозни последствия. В него се казвало, че ако действително е упражнила насилие, щяла незабавно да бъде изгонена от страната.
Още по-напрегната станала ситуацията преди Сараево. Робева твърди, че тогавашният приятел на Бианка, който по-късно станал неин съпруг, поискал лично да я тренира. Тя си спомня как по време на разговор й поднесъл кутия с бонбони, от която изпаднал микрофон. Именно тогава осъзнала колко дълбоко са стигнали интригите.
Треньорката говори и за договорки около медалите на световното първенство през 1989 година. Според думите й Бианка Панова сама описва в книгата си как е имало уговорка първото място да бъде разделено с Александра Тимошенко, докато Адриана Дунавска да остане без златен медал. Робева признава, че тогава още не е знаела всички подробности, но е усещала, че нещо се случва зад кулисите.
Тя си спомня и болезнения момент, когато вижда Адриана Дунавска разплакана след поредното съдийско решение. По думите й оценките постоянно били намалявани, независимо от изпълненията.
В края на разговора Нешка Робева коментира и трагичната съдба на Иван Абаджиев. Тя го описва като човек, който е живеел изцяло за спорта и е разбирал какво означава един шампион за България. Според нея неговите успехи също са започнали да дразнят мнозина, а случилото се в Сеул е било предварително подготвен удар.
Робева не скри болката си от начина, по който според нея съдбата се е обърнала срещу Абаджиев в последните години от живота му. По думите й той си е отишъл смазан от униженията и разочарованията, въпреки че е създал шампиони, които са прославяли България по целия свят.
