Нешка Робева е име, което отдавна е излязло извън рамките на спорта и се е превърнало в символ на една цяла епоха в българската художествена гимнастика. Днес, когато отбелязва три впечатляващи юбилея наведнъж – 80 години живот, 60 години в художествената гимнастика и половин век в „Левски“, тя гледа назад към път, който самата определя като всичко друго, но не и лесен.
Още в началото тя не крие, че числата я стряскат, но и я карат да се връща към един живот, изпълнен с непрекъснато движение, напрежение и доказване. Според нея именно това постоянно напрежение я е държало жива и мобилизирана през десетилетията. Днес признава, че най-големият ѝ дефицит е енергията, за да довърши всичко, което е започнала.
Историята ѝ започва неочаквано късно – едва на 20 години, когато вече е минала през балет, спортна гимнастика и народни танци. Тогава съдбата я среща с художествената гимнастика и с треньорката Жулиета Шишманова, която прави немислимото – приема я като състезател в момент, когато повечето вече са приключили кариера.
В онези първи години всичко е експеримент и пробив. Уредите не са това, което са днес, а танцът и движението често са водещи. Робева обаче носи нещо различно – усещане за сценичност и риск, което по-късно ще се превърне в нейна запазена марка.
Един от най-ярките ѝ спомени остава първият голям международен момент. Подготовката ѝ се обърква буквално на терена – вместо въже, тя се оказва бутната на килима без уред. В този хаос тя играе без да се откаже и именно тогава печели първия си медал по почти невероятен начин.
Следващите години носят и възход, и напрежение. На състезание във Варна тя вече е напълно различна – изиграва съчетанията си без грешка и печели три сребърни и един бронзов медал. Публиката започва да я разпознава, а студентите скандират прочутото „Нешка няма грешка“, което остава като емблема за онези години.
Пътят ѝ продължава през световни първенства, включително Ротердам, където играе с травми и под огромно напрежение, но отново се връща с медали. Тогава обаче започва и другата ѝ голяма трансформация – тази към треньорството.
Случайна среща в самолет променя посоката ѝ, когато ѝ предлагат да поеме индивидуалното направление. Тя приема трудно, но постепенно започва работа първо в ЦСКА, а след това поема нови състезателки и ансамбли, които бързо започват да печелят отличия.
Истинските сътресения обаче идват не на терена, а извън него – организационни решения, напрежение във федерацията и политически намеси водят до тежки моменти. В един от тях тя дори напуска системата и отказва компромиси, оставайки извън структурите, докато не получава ново предложение.
Така започва и ерата ѝ в „Левски“, която по-късно ще бъде определяна като златна за българската гимнастика. Там я посрещат млади, изключително талантливи момичета, сред които бъдещи звезди като Илиана Раева и Лили Игнатова. Началото е трудно и дори болезнено – първото състезание завършва с провал, който разклаща всички.
Но само няколко седмици по-късно идва обратът. На републиканското първенство същият отбор излиза напълно преобразен и започва да печели титла след титла. От този момент нататък започва нова страница в историята на българската художествена гимнастика.
Сред най-паметните моменти остава и драматичното злато на Илиана Раева в Лондон през 1979 година. Там напрежението, съдийството и публиката се преплитат в експлозивна атмосфера. След силно съчетание с бухалки, изпълнено без грешка, публиката реагира бурно, настоявайки за по-висока оценка, която в крайна сметка се изравнява с тази на основната ѝ конкурентка.
Днес Нешка Робева гледа на всичко това като на живот, който не се измерва само в медали, а в битки, падания и изправяния. За нея най-важното остава не славата, а пътят, който е оставила след себе си – път, който промени цяла школа.
