В дома на Ернестина Шинова и Андрей Слабаков отново се усеща онзи особен шум на щастие, който само едно новородено може да донесе. Семейството посреща с огромна радост своето второ внуче – малкия Борис, който вече е превърнал ежедневието им в още по-живо, емоционално и изпълнено с грижа преживяване.
Бебето се появява на бял свят на 25 март и още от първите си дни става център на вниманието в артистичното семейство. Борис не идва сам – той вече има и по-голяма сестричка, 2-годишната Елеонора, която постепенно свиква с новата си роля на кака и с вниманието, което малкият ѝ брат привлича около себе си.
Родителите на двете деца – дъщерята на Слабакови Йоанна Слабакова и нейният съпруг – са избрали живот, който съчетава професионална отдаденост и семейна стабилност. Тя работи като лекар инфекционист, а той е утвърден ортопед. Двамата живеят в семейния дом в Бояна, където помощта на баба и дядо не е просто жест, а постоянна част от ежедневието.
В тази динамика Ернестина Шинова влиза в новата си роля с широка усмивка и без колебание. Тя самата казва: „Аз вече съм професионална баба.“ Между игрите, песните и малките ритуали с внучката Елеонора, тя намира време да създава онзи уют, който остава като спомен за цял живот. Заедно боядисват великденски яйца, смеят се и преживяват малки хаотични моменти, в които не всичко оцелява, но всичко се помни.
Андрей Слабаков също влиза в ролята на дядо с характерния си стил и чувство за хумор. Той пазарува, готви и се грижи за дома, но най-важната му мисия остава една – да глези внучетата. Неговата философия е проста и откровена: „Дядо е много хубаво, защото е много безотговорно… може само да глези внучето.“
Особено силна е връзката между малката Елеонора и нейния дядо. Тя го нарича „Де“, гали го по лицето, дърпа го за брадата и го наблюдава с онова чисто детско любопитство, сякаш открива свят, който е едновременно познат и напълно нов. В този дом границите между поколенията се размиват, а ежедневието се превръща в постоянен поток от близост, грижа и тихо щастие.
„В къщата на Ернестина Шинова и Андрей Слабаков нещо се промени завинаги…“ Семейното щастие прелива след появата на малкия Борис, а всички говорят за новата роля на звездната двойка като баба и дядо. В Бояна вече звучи детски смях, игри и топли моменти между поколенията, които стоплят дори най-обикновените дни. „Аз вече съм професионална баба“ – думите на Ернестина звучат като признание, зад което стои цял един нов свят от грижи, песни и малки чудеса. А Андрей Слабаков с усмивка казва, че дядоството е най-свободната роля – време за глезене, смях и безкрайна обич. Малката Елеонора вече не изпуска дядо си от поглед, нарича го „Де“ и го превръща в свой специален герой. Между новия Борис и по-голямата сестра се ражда онова семейно усещане, което не може да се опише с думи, а само да се живее ден след ден.
