Дълго време темата оставаше недоизказана, почти като премълчана рана, която не намира място в разговорите. Но сега Мис Бони реши да разкрие онова, което от години тежи в съзнанието му – момент, който той сам определя като най-несправедливия „шамар“, който е получавал в професионалния си път.
За първи път той говори открито за причината, която стои зад дълбокото му разочарование. Според думите му, най-болезненото не е било разминаването или дистанцията, а липсата на признание. Той не крие, че очаквал поне веднъж името му да бъде споменато като част от процеса, оформил образа на Азис. Вместо това обаче виждал как в интервюта се изтъкват други хора, а дори и в телевизионно предаване е бил представен друг колега като създател на този образ.
Това, по думите на Бони, е нещото, което той никога не би могъл да приеме спокойно. За него не става дума за слава или показност, а за елементарно уважение към вложения труд и идеи. Той признава, че точно в този момент е почувствал онзи незаслужен удар, който оставя следа, независимо от времето.
Въпреки това, той се опитва да запази вътрешното си равновесие. Казва, че предпочита името му изобщо да не бъде споменавано, отколкото приносът му да бъде приписван на друг. Категоричен е, че прошка няма да има, но същевременно подчертава, че е намерил начин да живее спокойно, без да се връща постоянно към тази тема.
През годините съдбата неведнъж ги е срещала на едни и същи места, но контактът между тях остава почти несъществуващ. Бони разказва как при последната им среща дори не получил поздрав, макар да допуска с иронична усмивка, че може би просто не е бил разпознат. В типичния си стил той добавя с чувство за хумор, че днес изглежда по-добре от младите си години.
Той подчертава още един важен детайл – че е бил единственият човек в най-силния период на Азис, който е избрал да си тръгне, без да се възползва от възможностите за печалба покрай популярността. За него това решение е било въпрос на личен избор и достойнство, а не на изгода.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
В думите му ясно се усеща уважението към таланта на Азис – нещо, което той никога не отрича. Но в същото време не крие и разочарованието си от начина, по който с годините се променя представянето на миналото. Той си спомня времето, когато са били сплотена компания, когато всичко е било по-просто и истинско, когато Азис е бил просто Васко от Костинброд.
Бони говори откровено за ролята си в създаването на визията – от грима и тоалетите до детайлите като корони и цялостно изграждане на образ. Той признава, че е вложил много от себе си, от собствените си идеи и вдъхновения, които буквално е подарил. За него това е било творчески процес, в който е горял с желание да създава нещо различно и запомнящо се.
В крайна сметка той прави ясно разграничение – не твърди, че е създал Азис сам, но настоява, че зад този образ стои екип, време и множество хора. И точно това признание, което така и не е било изречено публично, остава най-голямата липса в цялата история.
