Една от най-емблематичните фигури на родния културизъм, Димитър Ходжев, по-известен в цяла България като Митьо Крика, отвори сърцето си за трудния живот зад граница и цената, която плаща за „чуждия хляб“. На 51 години легендарният спортист, който прослави страната ни с множество отличия, признава чистосърдечно, че макар да е изградил стабилно име в Англия, душата му копнее за родината. „Камъкът си тежи на мястото“, споделя Крика, който вече е поставил ултиматум на съпругата си – до пет-шест години двамата се прибират в България, независимо от икономическата ситуация в страната.
Животът на Ходжев в Лондон далеч не е само блясък и медали. Той води почти спартански режим, за да оцелее в жестоката конкуренция. Денят му започва в 4 часа сутринта, когато градът още спи, а той сяда пред белия лист, за да завърши втората си книга „Тайните на отслабването 2“. Вечер си ляга точно в 19:00 часа, но признава, че умората е негов постоянен спътник. В Англия Митьо работи като учител в католическо училище, където преподава невероятен спектър от предмети – от физкултура през физика, математика, химия и биология, та чак до религия. Самият той споделя, че му е било изключително трудно да свикне с преподаването на религия, тъй като в годините на неговото детство по време на комунистическия режим в България, това е била забранена тема.
Културистът не крие разочарованието си от живота на „гастарбайтер“, както сам се нарича. Според него в Англия хората вече не живеят, а просто съществуват в затворения кръг „работа – сън“. Той е критичен и към социалната система на Острова, която по думите му превръща 40% от населението в неговия квартал в „паразити“, живеещи само на помощи. Крика с тъга си спомня и за началото на трудовия си път в България през 1997 г., когато като млад учител в 132-о училище е получавал скромните 100 лева. Тогава изпитвал панически страх от счетоводителките, които го гледали подозрително, докато му броили парите, и често му се налагало да взема от родителите си за бензин.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
Въпреки че е почетен гражданин на Чепеларе и обожава родопските марудници, които съпругата му приготвя по тайна рецепта, Митьо Крика остава реалист за бъдещето. Той не вярва в лесното сбъдване на мечтите и признава, че всяка негова победа е дошла с цената на огромни жертви. На последния си рожден ден на 4 април дори не си е пожелал нищо, нарушавайки традицията, но е бил трогнат от вниманието на приятелите си. За него днес най-големият подарък не са скъпите вещи или луксозната G-класа, за която мечтае, а простото човешко присъствие и уважение. Димитър Ходжев е категоричен, че следващата глава от живота му ще бъде написана в България, където се надява отново да влезе в класната стая като учител.
