Големият скандал, който разтърси актьорските среди и кулинарното риалити „Hell’s Kitchen“, навлезе в своята най-неочаквана фаза. Диана Димитрова, която доскоро беше твърдо решена да търси правосъдие в съдебната зала, официално обяви, че слага край на военните действия. Красивата художничка и актриса се отказа от намерението си да съди своята колежка Рая Пеева и нейната майка Красимира Демирева за поредицата от унизителни подмятания и вербални атаки, на които стана свидетел цяла България.
Напрежението между двете дами, които някога са споделяли студентските скамейки в академията, ескалира до краен предел пред очите на шеф Ангелов и милионите зрители. Диана Димитрова не скри огорчението си от факта, че в национален ефир е била наричана с епитети като „жертва“ и дори „пръдла“, а публичните внушения относно нейното психично здраве са прелели чашата на търпението ѝ. Първоначално гневът на Димитрова беше толкова голям, че тя се подготвяше за тежка юридическа битка, в която дори плеймейтката Нора Недкова бе изявила готовност да се яви като ключов свидетел срещу Рая Пеева и майка ѝ.
В емоционална изповед в социалните мрежи Диана обясни мотивите за своя внезапен отбой. Тя подчерта, че е избрала да се оттегли с високо вдигната глава и достойнство, вместо да продължава да гази в калта на един безкраен и грозен спор. Според думите на актрисата, нито един човек не е длъжен да остава в токсична среда, в която липсва елементарно човешко уважение и професионална етика. Димитрова беше категорична, че категорично отхвърля етикета „жертва“, с който Пеева се опитваше да я дамгоса, и държи на своята цялост като личност.
В арт средите обаче упорито се шушука, че има и друга, по-деликатна причина за това помирение. Новината, че Рая Пеева е бременна, вероятно е изиграла решаваща роля в преценката на Диана Димитрова. Макар и двете да остават в хладни отношения, идеята да влачи бъдеща майка по съдилищата явно не съвпада с моралния кодекс на художничката. Диана избра да напусне шоуто и конфликта едновременно, вярвайки, че правото на всеки е да търси спокойствие там, където трудът и характерът му ще бъдат оценени подобаващо, а не подлагани на евтини подигравки. Така, вместо съдебни протоколи, точката на този конфликт беше поставена с мълчание и категорично дистанциране.
