Футболният елит на България, заедно с близки, приятели и привърженици на играта от цялата страна, се събра, за да изпрати Борислав Михайлов в последния му земен път. Сълзи, спомени и дълбока тъга изпълниха атмосферата, докато множеството се подготвяше да каже последно сбогом на легендата на българския футбол. Въпреки масовото присъствие, една личност липсваше – Николета, която не се появи, оставяйки празнина сред близките на семейството.
На 24 ноември миналата година стана ясно, че Борислав Михайлов е бил приет в болница след тежък инсулт. Случило се е в дома му, когато се почувствал зле, и той веднага е потърсил медицинска помощ. Сега споменът за него оживява в сълзите на всички, които го познаваха и обичаха. Бившият капитан на България е роден на 12 февруари 1963 г. в София и остава завинаги в сърцата на феновете като един от героите на САЩ ’94, където под ръководството на Димитър Пенев националният отбор достигна до четвърто място в света.
Михайлов има 93 мача за националния ни отбор и 9 за олимпийския. Капитанската лента на „лъвовете“ носи в рекордните 60 двубоя. През 1986 г. е обявен за Футболист №1 на страната, а през 2011 г. след масова анкета е избран за вратар на идеалния национален отбор на България за всички времена. Освен спортните постижения, той е и член на футболното семейство – баща му Бисер Михайлов е легендарен вратар на „Левски“, а синът му Николай също е играч, състезавал се за „сините“.
Личният живот на Михайлов е също толкова впечатляващ. Женен за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова, той има три деца – Бисера и Николай от първия си брак и Елинор от брака си с Петрова. В края на 2008 г. се ражда първият му внук, което добавя още един слой към богатия му живот, пълен със спортни и семейни моменти. През 2005 г. Борислав Михайлов е избран за президент на Българския футболен съюз, който ръководи рекордните 16 години – от 2005 до 2019 г. и от 2021 до 2023 г., оставяйки незаличима следа в историята на българския футбол.
На поклонението присъстваха стотици фенове, играчи и легенди, които споделяха спомени, смях и сълзи, докато изпращаха героя. Липсата на Николета, която се очакваше да бъде част от церемонията, привлече вниманието на всички, оставяйки въпросителни сред присъстващите. Всеки детайл от последния поклон, от цветовете на венците до тишината на момента, носи тежестта на загубата и уважението към човека, който завинаги ще остане символ на българския футбол.
