Мария Силвестър преживя втори живот, след като оцеля по чудо при брутално нападение. Водещата на „Бригада нов дом“ по Би Ти Ви, която на 28 февруари отбеляза 49-ия си рожден ден, беше жестоко бити и душена от непознат мъж. За кратко припаднала, но щом се съвзела, проявила невероятна хладнокръвност и сила, които ѝ позволили да се пребори с нападателя и да спаси живота си.
В предаването „Животът по действителен случай“ Мария разказа, че вечерта на нападението излизала от бившето култово заведение „Спартакус“, след като видяла тогавашното си гадже да се целува с друга жена. По пътя към дома си усетила, че някой я следи, и за миг помислила: „Това не може да ми се случи!“. Мъжът я нападнал в един вход, започнал да я души и да я напада, а тя припаднала. „Егото понякога върши чудеса – вътрешен глас ми каза: „Мария, ти много глупаво умря!“, спомня си водещата.

Силите ѝ се отключили чрез адреналин или инстинкт за оцеляване – успяла да отблъсне нападателя. „Пуших и това ми спаси живота“, призна Мария. Бързо сменила ролите – вместо жертва, тя взела контрола. Когато блъснала агресора и видяла учудването му, строго го попитала: „Абе, ти имаш ли цигари? Отивай да светнеш лампата, сядай тук и веднага разкажи всичко.“ Нападателят се подчинил, светнал лампата и седнал до нея, като разговаряли повече от час.
Мъжът ѝ разказал живота си – това станало първото „интервю“, което отворило възможността на Мария да говори с хора като него, да надмогне страха и да оцелее. Нападателят обяснил, че е имал тежки дни и вероятно страдал от психично заболяване. В разговора Мария избягвала чувствителните теми, за да не го провокира. Обсъдили Бог, семейството му, работата му като брокер. След като си тръгнал, Мария се сринала, а следващите две седмици била обсебена от страхова невроза. Лицето му не можела да запомни, само очите.

Мария Силвестър стартира като сценарист в „На кафе“, а после беше репортер в „Мери Репортери“ и „Ток шоу на токчета“. Опитът ѝ с нападателя ѝ дал сила и увереност да се справя с трудности, които мнозина биха смазали. Сега тя споделя историята си като предупреждение, но и като доказателство за човешката издръжливост и смелост.