Един от най-обичаните и разпознаваеми театрални имена у нас днес празнува своя 74-ти рожден ден и отново доказва, че време сякаш не може да загаси искрата ѝ. Искра Радева – родена на 21 март 1951 г. в София – е актрисата, чиято съдба още в ранните 70‑те години е белязана от театъра и мощната сцена, която тя превръща в свой дом.
Когато завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1973 г. в класа на легендарния Апостол Карамитев, малко хора предполагат, че това е само началото на една изключителна артистична одисея. Още същата година тя става част от трупата на Младежкия театър – място, където талантът ѝ бързо се откроява и привлича вниманието на критиците и публиката с необичайно широкия си диапазон – от драматични роли до комедийни постановки, които оставят траен отпечатък.
Годините минават, но името ѝ остава символ на сценичната изява в България. Радева участва в представления като „Женско царство“, „Лоши момичета“ и „Квартет за двама“, а обхватът ѝ се разширява и към киното и телевизията с ролите ѝ във филми като „Маневри на V етаж“, „Оцеола“ и „Емигранти“ – заглавия, които стават част от културната памет на няколко поколения зрители.
Но празникът на Искра Радева не е само ретроспекция на миналото. През 90‑те години тя предприема нов смел ход, разгръщайки творческия си потенциал в шоубизнеса и поп музиката, създавайки текстове и спектакли, които я утвърждават като многолико артистично явление. Най‑важният ѝ проект обаче е собствен театър „Искри и сезони“, открит през 1999 г., където тя не само играе, но и продуцира и режисира множество успешни шоу‑проекти.
Отличена е с престижната награда „Златен век“ на Министерството на културата за своя принос към българската култура, а творческото ѝ присъствие продължава и в наши дни. Последното юбилейно 30‑о издание на концерта „Коледни звезди“ в Националния дворец на културата – дело, което тя създава и развива десетилетия – събра едни от най‑обичаните изпълнители и показа, че дори след пет десетилетия на сцена, искрата ѝ не е угаснала.
В личен план Радева споделя радостта от ролята си на майка на Елена Станулова и горда баба, която с топлота и мъничко носталгия говори за семейството си и за това как сцената и домът се преплитат в една съдба, отдадена на изкуството. Въпреки намеците за постепенно оттегляне от активната сценична дейност, тя остава глас, който продължава да бъде чуван и ценен не само от най‑възрастните почитатели на театъра, но и от младите, които търсят живата връзка между поколенията в културата.
