Новият сериал на Би Ти Ви „Вяра, Надежда, Любов” буквално разтърси зрителите с първия си епизод, привлякъл 638 700 души пред малкия екран, като 34,4% от телевизионната публика спря дъха си. Сериалът връща зрителите в бурните 90-те години, когато мутренският клуб „Марсилия” диктува правилата, а човешките драми се развиват зад стените на болницата – терзания, дълг, любов и битка със собствената съвест. Сред актьорите виждаме обичани лица като Албена Павлова, Нети Добрева, Калоян Трифонов и младата Ванеса Пеянкова, която вече спечели сърцата на публиката.
Зад камерите стои режисьорът Виктор Чучков, който работи съвместно със Станислав Тодоров-Роги и Мартин Илиев. Чучков носи името на известния композитор Виктор Чучков и сам добавя „син” към него. По-голям брат на режисьора е Борислав Чучков – сценарист, продуцент и бивш капитан в „Аз обичам България”. Баща му е автор на една от най-любимите детски песнички „Дъга”, изпълнена от Борислав и малката Радослава Малякова, която през 2016 г. трагично загубихме след инцидент на пешеходна пътека.
„Надявам се зрителите да приемат сериала лесно, защото създаването му изисква усилията на много хора – актьори, сценаристи, целия екип“, споделя Виктор Чучков. Сред предишните му успешни проекти са „Майките“, „Войната на буквите“, „Тилт“ и „18% сиво“, които доказаха таланта му и любовта към българското кино.
Роден на 20 февруари 1971 г. в Русе, Виктор Чучков-син израства в интелектуално и артистично семейство. Майка му е пианистката Елена Чучкова, а родът му е потомък на революционера от Македонско Ефрем Чучков. Семейството му включва инженери, лекари, музиканти и духовници, които оставят силен отпечатък върху младия Виктор.
От малък той живее в бохемска кооперация на улица „Елемаг“ в София, където съседите му са легендарни артисти – Невена Коканова, Константин Коцев, Енчо Пиронков, Анри Кулев, диригентът Емил Чакъров, цигуларят Минчо Минчев, режисьорът Христо Христов. Домът им е изпълнен с разговори за кино, музика и изкуство, а малкият Виктор жадно попива всичко. „Тези невероятни хора ме хипнотизираха и вдъхновиха“, спомня си режисьорът.
Първите му приятели от блока са режисьорът Димитър Коцев-Шошо и Найо Тицин, с които още от деца мечтаят за творчески професии. През 1981 г. излиза култовата детска продукция, която затвърждава желанието на Виктор да се отдаде на киното и да превърне мечтата си в реалност. От четвърти клас той вече знае, че животът му ще бъде свързан с филмовото изкуство – не просто като зрител, а като творец, който превръща личните си преживявания и вдъхновение в сцени, които пленяват сърцата на публиката.
