Първите прогнози около участието на България в „Евровизия“ донесоха вълна от оптимизъм, но последните оценки на букмейкърите охладиха ентусиазма. Според актуалните залози песента „Бангаранга“, с която Дара ще представи страната ни, се е свлякла до 15-о място в прогнозната класация за тазгодишния конкурс.
Оценките на букмейкърските къщи традиционно се смятат за един от най-надеждните ориентири за крайното класиране в „Евровизия“. Именно там се срещат мненията на фенове, които следят конкурса отблизо и често участват активно в гласуването. Затова движенията в подобни класации се приемат като своеобразен барометър за реалните шансове на участниците.
Интересното е, че когато Дара бе избрана да представя България, очакванията бяха далеч по-високи. В онзи момент букмейкърите поставиха страната ни около седмото място – позиция, която създаде усещането, че България може да бъде сред сериозните претенденти за победата. Причината за този ранен оптимизъм се криеше най-вече в асоциациите, които някои анализатори направиха между стила на Дара и звученето на германската звезда Сандра, популярна в световната поп сцена през 80-те години.
След представянето на песента „Бангаранга“ обаче картината се промени рязко. Вместо да засили очакванията, самото парче доведе до спад в прогнозите и изтласка България значително назад в класацията.
Междувременно на върха на букмейкърските прогнози засега уверено стои Финландия. Страната е представена с песента „Liekinheitin“, изпълнена от Линда Лампениус и Пете Парконен. Поп-рок композицията, изпята изцяло на финландски език, се радва на приблизително 22 процента шанс за победа според актуалните залози – значително повече от резултатите на останалите участници.
Веднага след Финландия се нарежда Дания с песента „Før vi går hjem“, изпълнена от Сьорен Торпегаард Лунд. В челната група на прогнозите засега попадат още Австралия, Гърция и Израел.
Често се правят сравнения между популярността на песните в интернет и възможния им успех на сцената на „Евровизия“, но подобни паралели невинаги се оказват точни. В стрийминг платформите и видеосайтовете песните се слушат от огромна аудитория, включително от хора, които изобщо не следят конкурса и не участват в гласуването. Затова високият брой гледания и слушания невинаги се превръща в реални точки в крайното класиране.
Посмотреть эту публикацию в Instagram
Историята на фестивала неведнъж е показвала подобни разминавания. Песни, които стават вирусни онлайн и се слушат масово, понякога се оказват далеч от победата, когато дойде време за гласуването.
Наблюдателите на конкурса отбелязват и друга интересна тенденция през последните години – все по-силното завръщане на родните езици. След дълъг период, в който английският доминираше почти изцяло, все повече страни започват отново да изпращат песни на собствените си езици. Това се вижда ясно и в настоящата класация, където лидерите пеят именно на националните си езици.
Тази промяна се обяснява с желанието на публиката да усеща повече автентичност и характер в изпълненията. Много фенове смятат, че когато артистът пее на родния си език, песента звучи по-искрено и по-различно от типичния англоезичен поп стил.
На този фон изборът българската песен да бъде изпята изцяло на английски поражда различни мнения сред почитателите на конкурса. Според някои анализатори композиция, вдъхновена от българската музикална традиция или поне частично изпята на български език, би могла да се открои по-силно на европейската сцена.
Въпреки това класациите на букмейкърите остават динамични и често претърпяват сериозни промени в месеците преди самия конкурс. Докато всички страни представят окончателните си песни и започнат репетициите на сцената, подреждането може да се промени нееднократно.
Затова въпреки сегашната позиция на България, участието на Дара тепърва ще бъде под прожекторите, а реалната оценка ще дойде едва когато песента прозвучи пред милионната публика на „Евровизия“.
