Анна Кошко говори открито за онези невидими нишки, които свързват сцената, любовта и личната ѝ увереност. В откровен разговор в „На кафе“ актрисата не скри колко дълбоко я е белязала ролята на Мерилин Монро и как именно чрез този образ е преоткрила себе си.
Тя призна, че срещата ѝ с Мерилин не е просто професионално предизвикателство, а истинско емоционално преживяване. Всеки път, когато се види в този образ, нещо в нея трепва. „Всеки път, когато се видя в образа ѝ, настръхвам… даже в момента ми потекоха леко сълзите“, сподели Анна, а гласът ѝ издаде колко лично е всичко това.
След като се потапя в биографията и филмите на Монро, Кошко започва да усеща неочаквана близост със звездата. Зад блясъка и култовия образ тя открива ранима жена, която често е криела истинската си същност зад внимателно изградената маска. Именно тази уязвимост докосва актрисата и ѝ помага да изгради ролята си не като имитация, а като вътрешно преживяване.
В центъра на този процес стои и режисьорът Деян Донков. Връзката им не се изчерпва с работата по спектакъла. Анна подчерта, че именно той е човекът, който ѝ е дал увереността да повярва в себе си. „Той много повярва в мен, а аз не бях толкова уверена в себе си. Без него не бих изградена тази роля така“, каза тя. Подкрепата му не е била просто професионален жест, а стабилна опора в момент, когато съмненията са надделявали.
Сред напрежението на репетициите не липсвали и леки моменти. Анна разказа с усмивка как в една сцена е трябвало да произнесе силната реплика „Аз съм Бог“, но вместо това казала „Аз съм блок“. „Руското в мен се включи“, пошегува се тя. Смехът тогава бил искрен и заразителен, а Деян също не останал безучастен към комичната грешка.
Но зад светлините и аплодисментите стоят и по-тежки моменти. По време на снимки актрисата пада и получава мозъчно сътресение – инцидент, който оставя следа и физически, и емоционално. Имало е и ситуация, в която след представление екипът буквално я забравя и тя остава сама, докато не се налага сама да се обади, за да се върнат за нея. Момент на изненада, самота и вероятно кратко колебание, но и доказателство колко крехък може да бъде балансът зад кулисите.
Въпреки всичко Анна Кошко остава твърдо убедена в силата на спектакъла. Тя вярва, че историята, която разказват на сцената, има потенциала да стигне далеч отвъд границите. Мечтата ѝ е ясна и категорична: „Надявам се това представление да стигне до Америка.“ За нея това не е просто амбиция, а естествено продължение на пътя, който е започнала с вяра, сълзи, смях и безусловна подкрепа.
