Бременността не е лесна. Носенето на бебе може да бъде истинско изпитание за издръжливост.
По време на бременността не се променя само физическата форма на жената. Тя също така става по-чувствителна и емоционална, тъй като се тревожи и грижи за всичко.
За щастие, в повечето случаи раждането протича без усложнения и бързо. Болката се забравя в момента, в който майката държи бебето си в ръцете си. Тогава страхът за здравето на детето най-накрая изчезва.
Историята на Джени Уилоу обаче е съвсем различна.
По време на бременността ѝ всички резултати от изследванията ѝ бяха перфектни. Тя и съпругът ѝ се подготвяха старателно за раждането на първото си дете и приемаха здравето си сериозно. Лекарите не откриха никакви проблеми.
Но в 34-та седмица тя трябваше да се подложи на спешно цезарово сечение. Операцията премина добре и мнозина вярваха, че най-лошото е отминало. Но след това стана ясно, че бебето не е напълно здраво.
Джени се отпусна, мислейки си, че вече е преживяла най-трудната част. Една от медицинските сестри дори нарече момиченцето красиво, така че тя нямаше представа какво предстои.
Атмосферата в родилната зала бързо се промени. Лицето на бебето започна да се променя пред очите им.
Лекарите бяха толкова шокирани, че не можаха да скрият емоциите си. Дори с дългогодишен опит, никога не се бяха сблъсквали с нещо подобно.
Те се опитаха да спасят бебето и да направят нещо – каквото и да е – за да спрат втвърдяването на кожата ѝ. Но усилията им бяха напразни. По лицето ѝ започнаха да се появяват пукнатини, превръщащи се в отворени рани. Паника беше изписана по лицата им и Джени нямаше представа какво се случва.
За да не се тревожи новата майка, лекарите ѝ биха инжекция и тя заспа.
По-късно на Джени ѝ казали, че дъщеря ѝ има рядко заболяване. Диагнозата звучеше като присъда – ихтиоза на Арлекин.
Джени не осъзнаваше колко сериозно е положението… докато не видя лицето на съпруга си. Тогава всичко ѝ стана ясно.
Тишината беше най-плашещата част. Съпругът ѝ просто седеше мълчаливо, което говореше повече, отколкото думите биха могли да изразят.
Накратко, това състояние кара кожата да расте 14 пъти по-бързо от нормалното. В резултат на това тялото се зачервява и възпалява, а чувствителните области (като очите, ушите и устата) стават изключително болезнени.
Децата с тази диагноза рядко живеят повече от няколко години. Дори ако родителите осигурят възможно най-комфортните условия, обикновено възникват други здравословни проблеми или забавяне в развитието.
Когато Джени започнала да чете за болестта, тя най-накрая разбрала колко сериозна е всъщност. Осъзнала, че дъщеря ѝ има много малък шанс да живее пълноценен живот – и че за детето оцеляването след раждането може всъщност да е по-скоро страдание, отколкото мир.
Но Анна стана изключение. Благодарение на вярата на родителите си и лекарите, тя оцеля.
Известно време след раждането тя беше изписана и откарана у дома.
На всеки два часа майка ѝ трябваше да намазва цялото тяло на Анна с вазелин. Освен това трябваше да я къпе по-често от обикновено. Джени някога мечтаеше за сладките дрешки, които щеше да купи на дъщеря си. Повече от всичко искаше Анна да живее.
Анна я научи да живее различно — дъщеря ѝ даде на Джени важен житейски урок.
Жената осъзна, че трябва да забрави всички ограничения. Тя се насилила да повярва, че те могат да се справят. Това се превърнало в целта на Джени – да продължи напред и да не се поддава на отчаянието.
Сега майката на това специално дете води блог в Instagram, където споделя истории за дъщеря си. Тя говори за предизвикателствата, пред които са изправени, както в ежедневието, така и извън него.
Джени не се възмущава от съдбата, нито задава излишни въпроси. Тя разбира, че Анна се е появила в живота им, защото са имали достатъчно любов, за да я приемат. Едва след раждането на дъщеря си Джени наистина разбира колко красив е светът.
Тази история е силно напомняне за това колко важни са любовта и подкрепата в живота. Трябва да се научим да приемаме всички изпитания и никога да не се отказваме – защото никога не ни се дава повече, отколкото можем да понесем.
