Нанси стоеше мълчаливо, попивайки остатъците от погребението на съпруга си. Суровата реалност я удари силно – Патрик го нямаше. Трагична автомобилна катастрофа беше отнела живота му и дори след седмица отсъствието му все още ѝ се струваше нереално. Как е възможно това да се случва?
Докато се отправяше към изхода на гробището с тежко сърце, тя си каза, че е време да започне да мисли за останалата част от живота си.
Но тогава пътят ѝ внезапно беше препречен от възрастна жена, държаща бебе.
„Вие Нанси ли сте?“, попита жената, докато бебето в ръцете ѝ плачеше тихо.
Нанси, объркана, не я позна. „Да, аз съм. Коя си ти?“
Жената се представи като Аманда и разкри, че бебето е детето на Патрик. Сърцето на Нанси прескочи ритъма.
„Само ти можеш да се грижиш за това дете“, каза Аманда с равен глас. „Майка ѝ не може да се грижи за нея.“
Нанси усети как тръпки пробягват по гръбнака ѝ и отстъпи крачка назад, втренчена в бебето с недоверие. „Не… това не може да е истина! Патрик беше всеотдаен съпруг. Той никога не би ми направил това!“
Неспособна да осмисли новината, Нанси се обърна и тръгна, вкопчена в доверието, което изпитваше в покойния си съпруг.
„Внимавай!“, чу тя, но умът ѝ беше твърде погълнат от разкритието.
Замислена, Нанси се натъкна на Майк, стар приятел на Патрик, който изказа съболезнованията си. Тя беше учтива, но разсеяна, нетърпелива да приключи разговора и да се отправи към колата си.
Но веднага щом отвори вратата на колата, тя беше шокирана да види същото бебе, лежащо на задната седалка и плачещо.
Аманда не се виждаше никъде.
„Как се е озовал този бебе тук?“, зачуди се Нанси на глас, а мислите ѝ препускаха.
След кратко колебание тя свали якето си и го преметна върху детето. Но докато го правеше, забеляза нещо, което я замръзна на място – родилен белег на врата на бебето, който ѝ изглеждаше зловещо познат.
„Не може да бъде…“ прошепна Нанси. Родилното петно беше идентично с това на Патрик.
Решена да разкрие истината, Нанси се заела да разбере дали Патрик ѝ е предал. Тя грабнала няколко от вещите му и отишла с кола до болницата, за да направи тест за бащинство.
След като плати за ускорена услуга, тя зачака с нетърпение резултатите. Докато седеше в коридора на болницата, плачът на бебето разсея вниманието ѝ. Тя заключи, че детето е гладно, и отиде до магазина, за да купи адаптирано мляко, шишета и памперси.
Накрая медицинската сестра пристигна с резултатите от теста за бащинство. Ръцете на Нанси трепереха, докато отваряше плика. Думите „Процент на бащинство – 99%“ ѝ завъртяха свят.
Със сълзи на очи тя погледна бебето в ръцете си, което сега спеше дълбоко. Патрик я беше предал. Беше ѝ неверен.
Нанси беше решена да не остави доказателствата за неговата изневяра незабелязани. Тя знаеше, че трябва да намери майката на бебето и да ѝ го върне.
Тя претърси вещите на Патрик с надеждата да намери някаква следа, но не намери нищо. Отчаяна, провери колата му, преглеждайки всяко чекмедже и отделение. Когато най-накрая провери GPS-а, я осени. Щеше да намери отговори чрез последните му дестинации.
Имаше един адрес, който не разпознаваше. Дали това не беше мястото, където живееше любовницата му?
Нанси последва адреса до малка къща и след като почука няколко пъти, се обърна към съседите за помощ. Тогава отново срещна Аманда.
„Какво правиш тук?“ попита Нанси смаяно.
Аманда обясни, че жената, която живеела в къщата – Ема, любовницата на Патрик – е починала, след като е чула за инцидента на Патрик.
Светът на Нанси се преобърна с главата надолу. „Ема?“ — изпъшка тя. Дали това не беше същата Ема от миналото ѝ?
Аманда кимна, потвърждавайки, че Ема е била любовта на Патрик много преди Нанси да разбере за аферата им.
Докато Аманда приветстваше Нанси в дома си, Нанси започна да размишлява за миналото си с Патрик. Спомни си времето преди години, когато Патрик призна любовта си към Ема, оставяйки Нанси съкрушена. Тя излъга Патрик, преструвайки се на бременна, за да го предпази от това да я напусне. Но истината винаги беше там, дебнеше.
Нанси разказа на Аманда за измамата си, признавайки, че действията ѝ са причинили вреда както на Патрик, така и на Ема. Сега осъзна, че е време да поправи нещата.
С дълбоко вдишване Нанси реши да се грижи за бебето като за свое собствено. Щеше да го отгледа с надеждата, че то ще ѝ донесе някакво чувство на изкупление за миналите ѝ грешки.
Години по-късно, когато детето, Катрин, навършила шестнадесет години, Нанси ѝ обяснила истината. Катрин се усмихнала и успокоила майка си, казвайки: „Нищо не променя чувствата ми към теб. Ти си моя майка, независимо от всичко.“
Нанси, прегръщайки дъщеря си, най-накрая почувства мир. Ема и Патрик ѝ бяха простили, а сега и Катрин също.
