Седмица преди Коледа, брат ми Райън и съпругата му Линдзи пристигнаха на вратата ми панически – бяха загубили отоплението и къщата им мръзеше. Въпреки че се колебаех, със съпруга ми Нейтън решихме да ги оставим да останат, мислейки си, че ще е само за няколко дни. В началото нещата изглеждаха наред, но на третия ден безразсъдното поведение на Линдзи започна да ме изнервя. Тя монополизира главната ни баня, оставяше бъркотия навсякъде и дори си взе дрехите ми, без да пита! Нищо от това обаче не можеше да се сравни с това, което се случи в навечерието на Коледа.
Същата сутрин, докато седнахме за закуска, забелязах нещо странно – урната на мама липсваше от камината, където беше украсена. Когато я попитах за това, Линдзи небрежно призна, че е изхвърлила пепелта на майка ми в задния двор, защото вазата „я е плашила“. Бях ужасена. Това беше първата ни Коледа без мама и да изпълним желанието ѝ да „прекара“ Коледа с нас означаваше всичко за мен и Райън. Изпълнена с ярост, се втурнах навън с надеждата да събера каквото мога, но беше твърде късно.
По-късно същата нощ започна кошмарът на Линдзи. Смразяващ кръвта писък ни събуди и с Нейтън се втурнахме към стаята им, само за да открием, че е наводнена с миришещи на канализация канализация – тоалетната се беше запушила! Докато Линдзи крещеше, а Райън се втурваше да почисти бъркотията, с Нейтън не можехме да скрием развеселението си. Не можехме да не си помислим, че това е форма на кармично правосъдие за това, което Линдзи беше направила на мама. Водопроводчикът не можа да дойде до следващия ден, така че трябваше да търпят вонята през целия Коледен ден.
По време на коледната вечеря с разширеното семейство, Линдзи беше необичайно тиха, докато останалите се смееха и се наслаждаваха на празника. Когато тя се опита да се оплаче от преживяното, семейството се обърна срещу нея, ужасено от действията ѝ. По-късно Райън ме дръпна настрана, за да се извини, признавайки, че не е знаел, че Линдзи ще направи нещо толкова ужасно. Въпреки че гневът ми отново пламна, виждането на Линдзи унизена и отбягвана от всички се почувства като достатъчно наказание засега.
Същата вечер, докато с Нейтън чистехме, той се пошегува, че може би мама все пак е била с нас, отмъщавайки си по свой начин. Засмях се, чувствайки се по-лека за първи път, откакто прахът ѝ беше изгубен. Въпреки че празникът не беше протекъл по план, усетих присъствието на мама сред нас, по-силно от всякога. Въпреки безгрижието на Линдзи, Коледа завърши с утешителната мисъл, че по някакъв странен начин мама все още е била част от него.