С приятелката ми решихме да започнем живота си заедно. Аз бях на 25 години по това време, а тя на 22. Вече си представях бъдещето ни: уютен дом, семейни вечери, смехът на децата.
Тя обаче често казваше, че все още не е готова за подобни промени и се нуждае от повече време. Обичах я и се опитвах да бъда търпелив, надявайки се, че един ден тя ще сподели мечтите ми.
След това, когато разбрахме, че е бременна, се чувствах на върха на света. Но нейната реакция беше съвсем различна. Каза, че не иска бебето и планира да направи аборт.
Бях шокиран и се опитах да я убедя, като повдигнах всички възможни аргументи. Говорих ѝ колко прекрасно би било да отгледаме детето си и как това решение може да повлияе на бъдещето ѝ.
След много разговори изглеждаше, че тя се е съгласила да задържи бебето, но с едно условие: да го даде за осиновяване веднага след раждането.
Вътрешно се надявах, че деветте месеца чакане ще променят нещата, че тя ще почувства връзка с детето, но това така и не се случи.
Когато се роди нашето малко момиченце, бях готова да бъда всичко за нея, докато майка ѝ просто си събра багажа и замина с родителите си в друг град, изоставяйки ни.
Четири години минаха оттогава. През цялото това време бях едновременно баща и майка на дъщеря си. Понякога родителите ми помагаха. С дъщеря ми станахме истински екип. Всяка нейна усмивка и смях ми напомняха, че постъпвам правилно.
Но тогава бившата майка на дъщеря ми неочаквано се появи на вратата ни.
— „Прости ми“, каза тя. „Не трябваше да те изоставям.“
Стоях там зашеметена, неспособна да отговоря веднага. Как бих могла да простя на жена, която през всичките тези години не е проявявала никакъв интерес към благополучието на детето си?
Малката ми принцеса, както винаги, прегръщаше крака ми и гледаше този непознат.
— „Татко, коя е тази жена?“
Не знаех как да отговоря. Майка ѝ? Някоя позната? Някой непознат?
Не мога да ѝ простя и със сигурност не мога да я приема обратно в живота ни.
Може би с времето ще мога да се освободя от негодуванието, но доверието и уважението към този човек никога не могат да бъдат възстановени.