Сара пристигна на оживената площадка за дарения с торба дрехи в ръка, но с тревога в стомаха си. Тя забеляза приятелката си Емили да ѝ маха развълнувано и с веселото ѝ насърчение, Сара скоро се зае със задачата да сортира дарените вещи. Но докато ровеше в купчината, сърцето ѝ се сви, когато погледът ѝ се спря на нещо твърде познато – пуловерът на внучка ѝ Вайълет. Това беше този, който Сара с любов беше изплела за нея, със собствените си ръце, допълнен с нежните инициали, които беше бродирала с грижа.
Шокът удари Сара силно, като удар в стомаха. Осъзнаването, че Вайълет е захвърлила пуловера, в който беше вляла толкова много любов, остави горчив вкус в устата ѝ. Тя се насили да се усмихне, прибра пуловера настрани и продължи работата си, а умът ѝ беше препълнен с емоции.
По-късно същата вечер Сара седеше вкъщи, втренчена в дрехата, а бродираните инициали я гледаха гневно. Не можеше да се отърси от болката. Обади се на Вайълет с надеждата за обяснение, но получи прибързано и неискрено уверение, че пуловерът все още се носи. Кухият отговор само задълбочи тъгата на Сара. Но с отшумяването на чувството за разочарование, в нея се зароди тиха решителност. Щеше да намери начин да се свърже отново с Вайълет, независимо от всичко.
На следващия ден Сара посетила дома на сина си Робърт, носейки малък подарък за Вайълет – нов пуловер, избран с любов. Докато разказвала историята за дарителската кампания и откриването на изхвърления пуловер, гневът на Робърт пламнал и между него и Вайълет възникнал разгорещен спор. Вайълет от своя страна отхвърлила пуловера като „грозен“, като думите ѝ я засегнали по-дълбоко, отколкото осъзнавала. Сара, съкрушена, но нежелаеща да ескалира ситуацията, тихо си тръгнала, оставяйки новия пуловер и бележка, с която се извинявала за оригиналния подарък.
Когато Вайълет намери пуловера и бележката, чувството за вина бързо я обзе. Сега тя видя усилията и любовта, които баба ѝ беше вложила, за да направи нещо само за нея. Сълзи изпълниха очите ѝ, когато си спомни как небрежно го е отхвърлила. Тя се втурна към къщата на Сара, дълбоко разкаяна и готова да се поправи.
Трогната от искреното извинение на Вайълет, Сара сподели, че е запазила оригиналния пуловер с надеждата един ден Вайълет да осъзнае неговата стойност. Вайълет, обзета от благодарност, прегърна силно пуловера, а очите ѝ се напълниха със сълзи. В този момент връзката между тях беше по-силна от всякога – неизказано разбиране за любовта, усилията и важността да се ценят нещата, които наистина имат значение.