Носителката на награда „Грами“ Селин Дион за пореден път напомни на всички, че не е просто певица, а икона на стила. Тя се появи в зашеметяваща рокля с тънки презрамки, които подчертаваха фигурата ѝ, съчетана с ботуши, които лесно биха могли да бъдат изложени в музей.
Уникалните токчета, украсени с ярки червено-жълти „пламъци“ и фигурки на петел, биха могли да вдъхновят нетрадиционен новогодишен тоалет. Този смел избор затвърди, че Селин остава майстор на съчетаването на класическа елегантност с авангарден усет.
Всяка нейна публична изява е не просто демонстрация на изтънченост, но и израз на вътрешна сила. През последните две години Селин се бори с рядко, нелечимо състояние – синдром на скования човек. Въпреки предизвикателствата, звездата не само поддържа позитивно отношение, но и продължава да вдъхновява милиони чрез своя пример.
В последния си документален филм Селин сподели изненадващи подробности за ежедневието си. Една от темите, които предизвикаха оживени дискусии, беше любовта ѝ към обувките. Тя разкри, че колекцията ѝ се гордее с над 10 000 чифта и че ще положи големи усилия, за да се сдобие с тези, които желае. „Когато едно момиче обича обувки, винаги ще намери начин да ги направи подходящи“, каза Селин с усмивка.
Селин призна, че често си купува обувки, дори и размерът да не ѝ пасва. „Носих обувки, при които пръстите на краката ми се усещаха като нокти“, спомни си тя, показвайки с жест как е трябвало да се приспособи. Тя обясни, че за нея е важно да не пропуска чифт, който обича, дори това да означава да понесе известен дискомфорт.
„Просто се влюбвам в обувките, питам: „Какъв размер имаш?“ и след това казвам: „Няма значение, просто ми дай какъвто и да е. Ще ги накарам да ти станат“, призна тя. Тя подчерта, че житейската ѝ философия се отразява в тези малки детайли: „Ходя заради обувките, а не обувките заради мен.“
Напоследък Селин Дион прави по-рядко публични изяви. Тя продължава да се подлага на медицински процедури за облекчаване на симптомите и поддържане на качеството си на живот, но за съжаление болестта остава нелечима.
