Винаги съм вярвал, че семейният ни живот е перфектен и изпълнен с щастие. Отнасях се с жена си с грижа и нежност, а тя от своя страна ме обичаше дълбоко. Рядко се карахме през четирите години брак и бях сигурен, че имаме истинска идилия.
Един ден обаче чух от други хора, че жена ми се вижда с други мъже, докато аз съм в командировки. В началото не исках да повярвам, но съмненията започнаха да ме гризат. Затова реших да разбера дали е истина или не.
Казах ѝ, че ще се върна след два дни, но се върнах много по-рано – още на следващата вечер.
Когато отворих вратата и влязох в спалнята, я намерих в леглото с друг мъж. Да кажа, че бях шокиран, би било меко казано.
Тихо грабнах нещата си и си тръгнах. Едва тогава си спомних думите, които свекърва ми беше казала, когато се срещнахме за първи път: „Горкото момче, не можа ли да намериш някой по-добър?“
Няколко месеца след развода срещнах друга жена. Тя беше пълната противоположност на бившата ми съпруга – искрена, любяща и подкрепяща във всичко. Бързо се разбрахме, сгодихме се и станахме родители.
Един ден се прибирах през парка и забелязах бездомна жена, седнала на пейка. Исках да ѝ помогна по някакъв начин, но като се приближих, разпознах бившата си свекърва.
— Какво правиш тук? Толкова е студено навън! — попитах, несигурна как да ѝ помогна.
— Дъщеря ми ме изгони от къщата! След като я напусна, тя полудя и започна да пие. Опитах се да я защитя от това, но тя ме изгони.
Не можех да не изпитвам огромно съчувствие към нея. Осъзнах, че не мога да я оставя на улицата. Взех я у дома. Новата ми съпруга я посрещна с доброта, отнасяйки се с нея като с трета баба за нашите деца.
Минаха три години вече. Бившата ми свекърва живее с нас. Тя помага на жена ми и се грижи за децата ни.