Золтан Наги прекарва много години в чужбина, но когато усеща желание да се върне у дома, въпросът къде да живее става актуален за него. Вариантите за временен подслон при роднини или наемане на къща не го привличат, защото мечтата му е собствен кът, и за предпочитане в прегръдките на природата, където може да се наслаждава на нейното спокойствие и пеенето на птиците.
В търсенето си Золтан спрял в покрайнините на малкото градче Бекеш. Там открил стара къща, която била на около сто години.
Състоянието на тази сграда, меко казано, оставяше много да се желае. Роднини се опитаха да разубедят Золтан да купи този „боклук“, но той беше непреклонен и го купи.
Ремонтът на къщата се оказа голям проект за Над и съпругата му, струващ колкото покупната цена. Двойката реши да обзаведе интериора в уютен селски стил.
Золтан е ценил простотата и функционалността, така че в реновирания му дом няма място за излишества.
Стените бяха боядисани в свежо бяло, а раирани килими изглеждаха хармонично на пода. Мебелите бяха дървени, в наситен кафяв нюанс, което придаваше на къщата особен чар и уют.
И така, когато същите тези приятели, които се съмняваха в решението му, посетиха Золтан, изненадата им не знаеше граници. От бившия „хамбар“ не беше останала и следа, а на негово място се извисяваше очарователно и приветливо имение.