– „Той не е мой син, изобщо не прилича на мен.“
– „Моля ви, не ме оставяйте, кълна се, че това е вашето дете, направихме тест за бащинство.“
– „Може просто да си фалшифицирал документите.“
– „За какво говориш? Не съм направила нищо!“ – изкрещя Лиза, опитвайки се да попречи на съпруга си да я напусне.
– „Забременяла си от бившия си и си решила да ме изкараш на глупачка.“
– „Моля те, не казвай това, всички новородени изглеждат така, в началото не приличат на никого.“
Но съпругът ѝ вече не я слушаше. Той си събра багажа и излезе от къщата, оставяйки жена си сама с новороденото им бебе
В началото на връзката им Лиса беше просто наранено момиче, което се опитваше да докаже на бившия си, че е готова да продължи напред. Тя не изпитваше любов към Майкъл, но се омъжи за него и скоро забременя.
Майкъл, от друга страна, не разбираше какво всъщност се случва вътре в Лиса. Той се мъчеше да приеме ролята си на баща и с всеки изминал ден му ставаше все по-трудно.
Ревност, недоверие и страх разрушиха семейния им живот.
В момента, в който Лиза се озова на пода с плачещото си бебе в ръце, животът ѝ започна да се променя. В момент на нужда тя се обади на единствения си член на семейството – баба си – и помоли за помощ.
Максим, внукът на приятелката на баба ѝ, се превърна в човека, който буквално спаси Лиса. Той беше там не просто като приятел, а като някой, който наистина се грижеше за нея и сина ѝ.
Когато Лиза осъзна, че се е влюбила в Максим, това не беше просто чувство на благодарност – това беше дълбока и истинска любов. Връзката им се развиваше постепенно и с течение на времето те създадоха свое собствено семейство.
Лиза роди дъщеря и по-големият ѝ син в крайна сметка станал пълен копие на баща си.
Както се очакваше, бившият ѝ съпруг изпита момент на съжаление, когато видя сина си, който се беше превърнал в негово точно копие.
Той осъзна колко глупаво е унищожил семейството си, но тогава вече беше твърде късно.