43-годишната Парис Хилтън написа откровено есе за Teen Vogue, в което разглежда една от най-болезнените си теми. Звездата се бори с ADHD от много години. Парис отбелязва, че първите симптоми са се появили в детството, но родителите ѝ първоначално не са им обръщали много внимание. Постоянната ѝ „нужда от стимулация“, съчетана с трудности в училище, довежда до изпращането ѝ в специализирана институция за проблемни тийнейджъри – училището Provo Canyon, известно със своята строгост и дисциплина. Хилтън си спомня тези години с ужас.
„Когато растях, винаги ми казваха, че съм твърде енергична, твърде разсеяна, твърде приказлива – просто твърде много от всичко“, размишлява тя за детството си. „Иска ми се някой да беше попитал: „Какво всъщност става с нея?“ Вместо това прекарах години, чувствайки се неразбрана и наказана за начина, по който работи мозъкът ми. Отне ми много години, за да разбера какво всъщност се случва.“
Когато Парис официално е диагностицирана с ADHD, тя не се е примирила веднага с това и дълго време го е крила от обществеността.
„В началото диагнозата ми се струваше като етикет – нещо, което ме ограничаваше, определяше какво не мога да направя и ме караше да се чувствам различна. Преди я криех, притеснявайки се как може да бъде възприета. Ами ако хората си помислят, че съм твърде разсеяна, нефокусирана и че няма да успея?“
С течение на времето Хилтън откри и някои положителни страни.
„Другата страна на ADHD разкрива нещо красиво: креативност, страст, устойчивост и ум, който мисли по смели, неочаквани начини.“
Парис уверява, че вече се е научила да приема уникалните си черти и вече не гледа на ADHD като на „ограничение“. Всъщност тя го вижда като своя „суперсила“.
„Това е моето тайно оръжие в свят, където често ни казват да играем на сигурно. Умът ми не се движи по права линия – той криволичава и изследва непознати територии, което ми позволява да разширявам границите си и да оставам с една крачка напред.“
Светската лъвица също така посочва синдрома си на дефицит на вниманието като причината, поради която може да предвижда тенденции.
„Това ми даде творческия потенциал да изградя империя, стремежа да продължавам да разширявам границите и емпатията да се свързвам с хората на по-дълбоко ниво. Тъй като умът ми процъфтява от новости, смели идеи и иновации, виждам света като пълен с възможности и се научих да овладявам тази енергия.“
Въпреки видимите ползи, Хилтън призна, че състоянието може да бъде наистина изтощително.
„Но нека бъдем честни: ADHD може да бъде изтощително и уморително, защото умът ми е постоянно залят от мисли, идеи и разсейване. Хората често ме възприемат като бляскава и успешна, но зад кулисите има дни, когато шумът в главата ми може да бъде толкова силен, че е трудно да се концентрирам.“
Тя спомена, че е трябвало да се научи да си прощава. Сега, разчитайки на своята система за подкрепа в трудни моменти, тя иска да промени отношението на обществото към тези, които също страдат от разстройство с дефицит на вниманието.
„Стигмата около ADHD – и невродивергентността като цяло – трябва да се промени. Живеем в свят, в който често се очаква от нас да се вписваме в рамки, да следваме правила и да правим всичко като всички останали. Но моето ADHD ме научи, че най-вълшебните неща се случват, когато се освободиш от тези очаквания. Трябва да спрем да наричаме невродивергентните хора „ненормални“ и да започнем да разпознаваме техните уникални способности.“
