Филмът „Сам вкъщи“ се превърна във вечен символ на коледния сезон, но зад създаването му се крият много неочаквани детайли и тайни, които ще изненадат и най-заклетите фенове. От сценарните трикове до импровизациите на Маколи Кълкин, има много повече в историята. Прочетете, за да откриете някои завладяващи истории зад кулисите от създаването на „ Сам вкъщи“ .
Сценарият на „Сам вкъщи“ е написан за малко повече от седмица, но е отделено много повече време в търсене на идеалната къща. Отне няколко седмици, за да се намери правилното място.
Сценарият е специално написан с идеята Маколи Кълкин да изиграе ролята на Кевин.
Семейството, което притежаваше къщата, остана там по време на снимките – период от пет месеца!
Къщата на дървото на Кевин е специално построена в задния двор на къщата за филма. Собствениците го събориха след приключване на заснемането.
Съобщава се, че собствениците са решили да не държат къщата на дървото на Кевин в задния двор след приключване на снимките.
Сцената, в която мазето се наводнява, е заснета в училищен басейн.
Семейство Маккалистър всъщност никога не стига до Париж. „Европейските“ сцени са заснети в Америка.
Най-предизвикателните сцени за заснемане бяха на летището. Екипажът имаше само два или три дубля, за да ги направи както трябва, и не можеха да си позволят да се объркат.
Възрастните актьори не винаги играят заедно с Маколи Кълкин. Младият актьор нямаше право да работи след 22 часа.
Значителна част от филма е заснета през нощта, но поради възрастта на Маколи той не може да бъде на снимачната площадка след 22 часа.
Робърт де Ниро беше разглеждан за ролята на „Мокрия бандит“ Хари.
Заснемането на каскадите не беше толкова смешно, колкото изглежда на екрана. Крис Кълъмбъс спомена, че екипажът постоянно се е притеснявал, че каскадьорите ще се наранят, докато изпълняват някои от по-опасните сцени.
Един актьор не беше доволен от това колко му беше платено за филма. По онова време популярният комик Джон Кенди, който играе музиканта и спасителя на майката на Кевин, печели само 414 долара за ден работа.
Някои части от филма бяха чиста импровизация. Например писъкът на Кевин след нанасяне на афтършейва – емблематичният момент го нямаше в сценария. Кълкин трябваше да го удари по лицето, да изкрещи и да го пусне. Вместо това той задържа длани на бузите си по-дълго, превръщайки сцената в незабравима.
Тарантулата на лицето на Марв беше истинска. Но неговият писък? Не толкова.
